Мълчи ми се...

Мълчи ми се…

*****

Дилеми....

(Размисли в живеенето…)

назъбено минутите отхапват

от вярата ми

късат обичта

и онзи топъл порив

на забрава

отлита и завръща се студа

изпразнено от ветрове

огнище

самотно грачи в нощна

тишина

вървя със боси стъпки по стърнище

а във очите няма светлина

изплаках цялата си сила

във реките

очаквайки прегръдка във дъжда

изчезващ силует

в мъглите

и липсваща в ръката ми ръка

да бъда грешна

някак се научих

прегърнала безкрайната вина

разбиране възможно

не получих

но и това с готовност ще простя

кога изгубихме

магическото чувство

за миг преплело нашите съдби

не искам във душата да е пусто

да няма слънце

в идващите дни

да си отида или да остана

да полетя или пък да вървя

полезен ход май вече

не остана

на граница съм

чуваш ли Съдба

@Eli