* * * * *
усещам
го като вълшебна птица
разперила
криле в небитието ни
звезда
Вечерница
а
в утрото – Зорница
невидим
път в тревата на полята ни
в
едно обаждане от глас
на
разстояние
във
сънищата
цветно
режисирани
усещам
го като въздушен коловоз
на
времето ни – лястовица скитница
дъга
превърната във синева
изчезнала
безследно
в
сивото
едно
очакване
в
тридневна тишина
завръщане
изгубено
във
изгрева
усещам
го като тъгата босоногата
просмукана
докрай в квадрат от вените
като
парченце от любов тук и сега
открило
ме
между
Вселените
и
като вятър
нощен
вихрогон
шептящ
в косите ми
безмълвно
и с доверие
усещам го по кожата си и в очите ми
в
нечаканото сбъдване на думите
във
мислени необещания във пулса ми
като
роман
завършил
с многоточие
и
като най-красивата дилема
за
разбулване
като
водата бликаща
от
извори
усещам
го защото пак ме има
защото
съм пак случена и пак щастлива
и
Винаги в дъжда
и
във слънцата ми
Той
в своята прегръдка ме закриля
* * * * *
