Във събота...

Във събота...

Във съботния разноцветен ден

Събуждам се, протягам се в леглото

Дъхът ми от дъха ти озарен

Полита тихо някъде високо

А после скок – филийки и кафе

Прошепване на старите копнежи

Усещам се спокойна и добре

Потъват в мен големите стремежи

Почивам си, не мисля за дела

За хорските тревоги и проблеми

От мен струи вълшебна светлина

И бъдещи предречени промени

А ти ме гледаш нежно със любов

И огъня във мене укротяваш

Във общия ни вятърен живот

Магията бездумен съхраняваш

19.11.2016г.

Елица

Две луни...

                             Две луни…

Две луни се сляха в тъмнината

бяхме просто аз и ти

две сърца запази тишината

скътана във моите очи

Тихо във простора коленичих

пратих ти усмивка и тъга

в нашата история се случих

в тази въздесъща синева

името ми в бурите калено

пазиш ясно в своята душа

вятърът нашепва уморено

докато рисува пак дъга

търся нежността ти във полето

пиша ти невидими писма

вихърно е вътре в мен детето

нарушава всички правила

още търся твоята посока

нежния ти допир във съня

вярата ми в тебе е дълбока

и щастливо-огнена летя

просто ме очаквай до завоя

сбрал красиви пламенни мечти

моята душа е само твоя

тя като звезда блести

миналото свършено е вече

бъдещето само предстои

само с теб ще тръгна надалече

в пролетните вятърни мъгли

29.02.2016г.

Елица