През времето….
Усещаш ли сълзите ми във теб,
те капят по далечните ти длани,
във моя свят магично съкровен,
душите ни в едно са пак събрани.
Нашепвам ти през облаци и дъжд,
пространствата прелитам оцеляла,
а ти ме следваш – вечно влюбен мъж,
защото във сърцето ти съм спряла.
Проклятието тегне все над нас
и виждаш как през времето умирам,
потъва в бездна топлия ми глас,
докато бавно в тебе аз пулсирам.
Аз вечно плащам тежката цена,
да съм любима и да те обичам
и въплатена в образ на жена,
към тебе като вятър все да тичам.
Везните се поклащат и блестят,
ний без вина осъдени гориме,
тегобите докрай ще се стопят,
един до друг отново ще вървиме.
Акорд финален. После – необят,
вълшебна песен двама ще запеем,
спасен за вечност ще е този свят,
когато във едно със теб се слеем.
03.10.2020г.
Елица
*****
Пети октомври….
Шадоуси – вариации по „Паднали ангели“…
