Безмълвна липса...

Безмълвна липса…

Една безмълвна липса ме затиска,

зора когато вънка заблести,

мълчание гърдите ми притиска,

във мен се блъска тихо и лети.

Далечината бавно избледнява,

а в нея силуета ти тъжи,

една частица време съхранява,

изгрелите във нощите мечти.

Оставаш в мен – тъй светъл и пречистен,

парченце нежност в моята душа,

сред купища надежди доизмислен,

любим рефрен и спомен от съня.

Прегръща те сияйната ми сянка,

под синьото неоново небе,

а вярата ми – огнена стопанка,

на твоето измъчено сърце,

полита във незнайното пространство,

над хиляди морета, планини,

с нестихващо щастливо постоянство,

се стрелва в теб и атомно тупти.

Усещаш ли ме – скрито стръкче радост,

потънало във твойта тишина,

гаранция за вечната ни младост

и пътя ни облян от светлина.

Ще се стопи тъгата ми огромна,

ще ме прегърнат двете ти ръце,

а истина красиво животворна,

единствено към мен ще те зове.

04.05.2018г.

Елица

*****

В безкрая...

В безкрая…

Във тебе се оглежда светлината,

изпратена от моите очи,

тя тихо шепне звездна в тишината

на общите преплетени мечти.

По залез е забравената песен,

във твойто топло слънчево сърце,

а с изгрева по пътя ми нелесен,

посипва гланц от лунните ръце.

Обичам да съм сгушена във тебе,

в душата ти безмълвна да блестя

и в ритъм със изтичащото време,

до корен като стон да те топя.

Усещаш ме – една далечна птица,

кръжаща във магични светове,

запазена в космичната зеница

на куп различни цветни ветрове.

Накрая на света все те пресрещам

и скачам с теб на огнено въже,

а после пак във рая те отвеждам,

танцуваща с омайни дъждове.

А ти ме следваш – кротко, с постоянство,

сред немите акорди на съня,

прегърнал тъй щастливото пространство,

на нашите надежди и мига.

Вълшебна нишка винаги ще свързва,

копнежа ти със моите криле,

и атомно в безкрая ще възкръсва,

една любов в красивото небе.

04.05.2018г.

Елица

*****