Вечност – Копнежност…
понякога от страст боли
неистово се свиват световете
и всяко разстояние тежи
в терзания се къпят ветровете
тогава просто сядаш и стоиш
обгърнал със надежда коленете
и насаме със себе си мълчиш
в очакване да стигнеш бреговете
а любовта е с форма на дъга
от цветовете и в душата пари
единствено е нужна светлина
и някой силен огън да запали
не бъркай мимолетния копнеж
с едно обичане в посока Вечност
нестихващ е вълшебния стремеж
да си Единствения надарен със нежност
бъди звезда комета планина
далечен хоризонт на всичко важно
аз зная че във твойта синева
погледна ли не ще да бъде страшно
по пътя спазвай всички правила
не нарушавай знаците съдбовни
и просто със разперени крила
в мечтите оцелявай животворни
15.02.2016г.
Елица
