Powered By Blogger
Показват се публикациите с етикет живеенето. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет живеенето. Показване на всички публикации

сряда, 7 ноември 2012 г.

Мислите, че съществувам....










*****

мислите....
прогонвам ги с вълшебната си пръчка
за мечти...
запращам ги в пространството
пропито с неизвестност....
часовникът във стаята мълчи....
споделяме стопена безсловесност....
настръхва празнотата
вътре в мен....
неукротена в есенни хомоти
надеждата ми
хваната във плен....
не пее
само тихичко боботи.....
не ме е страх
аз винаги летя.....
разпръсната на хиляди посоки....
със силата на слънцето блестя...
по пътища и тесни и широки....
обичам тази крехка самота
в която насаме съм с тишината....
и влюбена се скитам по света....
във търсене на брод към светлината....
във утрото разпръснала коси
кристално нова бавно се откривам....
във шепите ми паднали звезди
от силата им сребърна отпивам.....
ще ме намериш някой ден в света
когато всички тайни изтанцувам.....
и ще ме случиш трайно в Любовта....
за да открия пак че съществувам....

@Eli

Вчера в книжарницата се заговорих с една жена. Споделих за нещо прочетено в един блог – какво е предупредил един Далай Лама НАСА относно предстоящите събития на 21.12.2012г.  Не знам как стана въпрос за страха и жената ми каза, че вижда че аз съм готова за петото измерение, защото очевидно не ме е страх от това, което предстои.  Замислих се за страха и всъщност колко безсмислено чувство е той. Може би ако по-пълноценно осъзнаем своята тленност и свикнем да живеем с мисълта, че нещата просто се случват и на нас ни остава единствено да следваме техния ход, без да противодействаме за да не връщаме към себе си противодействие, живеенето ни би било в много по-добър синхрон и баланс с природата в която съществуваме и бихме могли да възприемем и да се адаптираме лесно и бързо към всякакви промени – и материални и духовни. Вярата, че всичко се случва за добро, твори добро. Прав е Хорас Джаксън Браун в един от послеписите на едноименната книжка : „Не зная кой е авторът на тези думи, но те са вдъхновяващи : Хората на нашата планета не са подредени в редица. Вгледайте се внимателно. Всъщност всеки е част от някаква верига и е хванал някого за ръка така, че се образува затворен кръг. Каквото и да дадеш на човека до теб, то рано или късно ще се върне при теб. Звучи красиво.” Май разковничето е да даваме на другите повече топлина и обич и просто да вярваме, че Вселената е най-доброто място, в което е могло да се случим....  

 

 *****

събота, 23 юни 2012 г.

Не ни е време още за умиране....








        
          
          Вчера Тошо ми се обади. Зарадвах се да го чуя, а после каза че Станислав се е превърнал в птица и е отлетял завинаги.... към хоризонта, към който гледаме всички по някакъв си своеобразен собствен начин.... Натъжих се.... Винаги е ненавременно.... някак си.... Глухо тътнещо на фона на лятното слънцестоене.... Особено, когато си тръгва приятел.... На твоя възраст.... И оня подтиснатия в забързаното ежедневие страх те сграбчва с нова сила.... Не страха от самата смърт като такава, защото ние сме от смелите, а страха че няма да успееш да кажеш и направиш всичко, което дълбокото Ти иска.... Но може би сега са миговете единствено за помълчаване, за да се усмихнем във вътрешното си на всички хубави моменти, които сме имали заедно, да си изтананикаме мислено всички любими рок парчета (музиката, която ни събра и винаги ни е свързвала) и накрая да поплачем или да преглътнем bitter sweet ритъма отправяйки се смело към предизвикателствата на утрото, което ни очаква винаги....
          Май е време за рок, сигурна съм че Олег би ме подкрепил,  но преди това – вместо сбогуване....



Не ни е време още за умиране ~


Не ни е време още за умиране....
Не ни е....
Не ни е време да си тръгнем от света....
Та колко грешки още....
Има да стопираме....
И колко пътища....
Да извървим във Любовта....

Не ни е време още за пътуване....
Към себе си....
Отвъд безбрежността....
Надежда колко още....
Има да събираме....
Преди да си отиде....
Младостта....

Но времето не пита....
Просто случва се....
И като вятъра отлита....
Във нощта....
Една душа в безкрайното....
Изгубва се....
Преборила в нетрайното....
Страха....
22.06.2012г.



понеделник, 7 май 2012 г.

Архетипово ....




фотография - Eli Q

 
* * * * *

 
                   Човек
                   в началото Невинен
                   понесъл в шепи доброта
                   намигащ често без съмнения
                   на срещната в мечти душа
                   Сирак си после
                   пред вратите в безсилен опит да отвориш
                   а най-големия ти страх
                   в ушите
                   кънти пронизващо
                   да отговориш
                   да изоставиш да те изоставят
                   май най-добре по път да тръгнеш
                   във Скитник с утрото да се превърнеш
                   и вярата си В Теб да върнеш
                   за битка после идва време
                   със неуморно постоянство
                   в стремеж реалността ще грее
                   за Войните в това пространство
                   страхуваш ли се в тишината
                   която прошка ражда в дните
                   открий в звука на самотата
                   на Мъченик ли са сълзите
                   прегърнал сянката си просто ходи
                   с Магия диша във безвремие
                   открил е вече всички тайни
                   в несамоцелно
                   сътворение

                   Човек
                   във края на илюзията
                   познал и себе си и другите
                   прашинка малка от Вселената
                   свободен дух попил във думите




 
* * * * *



Поста е специален поздрав към двама колеги блогъри :

sestra, която е ето тук - > sestra 
 и
teatarnamechtite, който пък е ето тук : teatarnamechtite