Когато ми е
тежко, като в момента... си пускам тази песничка и като си помисля за нещо мое
си, дори и да съм самичка в него се приютявам за мъничко и се успокоявам.... и
пак намирам сила.... (... или пък
само така си мисля...) Явно тъй трябва да е.... И до тогава, до когато....
Раждаме се, страдаме в ежедневните битки от реалността, а после умираме и целия
смисъл се заключава до два на два... Скоро не си бях мислила за това, че ми се
налага да измислям приказката за щастието от близо 24 години... Самичка... И то
в такъв район... Принадлежа на планината, а съм запратена в равнината... Името
Враца ме преследва от дете, а то защо било... Помня как ми разказваха, че татко
е изпратен там в запас, а аз се бях поболяла да го търя и да повтарям „Враца,
Враца...”, а като ме питаха защо бил отишъл там, смътно си спомням как отговарях
– „За да купи жици...” Ще отида там, като му дойде времето и ще си намеря моите
отговори... Поли каза, че местото там – на Кървавата скала било енергийно...
Хем ми е мъчно заради всичките неща, които ме сринаха тая вечер относно
работата..., но има нещо, което ме кара да мисля, че везните се уравновесиха и
че нещата се случиха така не толкова заради мен, а заради някой друг... Не, че
това е успокояващо, щото мен и това ме измъчва... чуждите грешки и неправилни
навременни преценки..., но има шанс вече работите да потръгнат и да настъпи
пълна мобилизация и спокойствие... А Борис тая вечер вижда, че нещо не е наред
и милия, само протяга ръчичките и ме прегръща и целува... Ако спечеля битката
за него, наистина ще повярвам във вълшебните си способности!... Имаше разговор
и за това кой какво е жертвал. Моята срещу партньорската жертва! Не съжалявам
за нищо минало и преживяно. Знам, че пълно щастие няма, но възможното е напълно
постижимо... Напълно ми се затвърди усещането, че имам нужда да отида на
няколко определени места и смятам да насоча усилията си в такава посока...
Индия, скалите Мохер в Ирландия, статуята на Исус в Рио, калдерата на остров
Санторини и... домът на Жулиета във Верона... Скоро си мислих как често имам
нужда от време, което да прекарвам сама, също като баща ми, а мислех че
аскетския живот е бил в предходните реинкарнации и вече съм си научила уроците
на дълбините... обаче се оказа, че дълбоко съм грешала... Обичам да опознавам
себе си, душата си, невидимите връзки на другите с нея, отдавна спрях да се
страхувам от загубите – на хора, места, предмети... Любовта остава свързващо
звено между теб и другите винаги... А взависимост от това колко силна е –
сбъдва мечти, променя съдби, сътворява вълшебствата в този тъй обикновен
материален свят, но усложняван толкова много от хорската суета... Споделих ти
се, Вятърно и се успокоих....
<3
***
NOTE:
Е, няма как да не вметна, че току що футболния
отбор на маничкото ни градче отново написа сериозна страница във футболната
история на България! След драматичен и оспорван мач с Лацио, отбора ни отива на
осмина финали в Лига Европа! :)
Това се случва
за първи път на Български отбор!
Успехи на
момчетата, които играят в Лудогорец и поздравления за всички разградчани и
приятели на града ни! :)
