Powered By Blogger
Показват се публикациите с етикет на ръба. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет на ръба. Показване на всички публикации

четвъртък, 10 ноември 2016 г.

Отдалеч...



Отдалеч...

аз идвам много много отдалеч
през хиляди пространства и посоки
прегърнала вълшебния стремеж
летя във земни небеса високи
съдбата ми е с форма на звезда
във нея цветни тайни се преплитат
във нощите усмихната блестя
а в дните ми надеждите се скитат
чертая знаци в младата трева
обичам със нескрита тиха нежност
във моя свят неистова горя
очите ми са със печат за Вечност
когато те докосна радостта    
от костите магически се стича
по пътя се раздипля любовта
от истина и сбъднатост пропита
ти вяра имай в моите криле
мечтите те в безкрайното ще сбъднат
единствено във моето сърце
следите ти бездумни ще се върнат

10.11.2016г.
Елица


събота, 10 октомври 2015 г.

На ръба...



На ръба....

аз помня как достигнала ръба
лицето ти потърсих във морето
но отговори само тишина
и слънцето стопено във небето

повиках те във тази синева
Земята се разтърси от копнежи
облякох се във нова светлина
сърцето ми от нежност се разнежи

събрах във шепи бисерни сълзи
косите си заплетох със корали
направих ти магия със звезди
на пътя ми за мъничко поспряли

а после си отидох у дома
прегърнала на бъдното мечтите
оставих ти частица топлина
и вярата във мен и във следите

10.10.2015г.
@Eli


                 *****

събота, 28 февруари 2015 г.

Феникс...




Феникс...

Не знаех, че съм Феникс, просто дишах,
мечтите си превръщах във звезди,
танцувах по небесната спирала,
оставяйки невидими следи.

Тогава ти внезапно ме намери,
порастнаха ми сребърни криле,
оказахме се някак оцелели,
през векове, пространства, светове.

Не бях готова пак да те обичам
и пак със теб да скачам от скали,
неистово докрая те отричах,
пробуждах се със сълзи във зори.

А ти мълчеше с тихо постоянство
и бавно ме обсебваше в съня,
душата ми изгаряше на клада,
а после ме възраждаше с деня.

Преминах изпитания нелеки,
прегърната от вятър сред поле,
по някакви написани пътеки,
към себе си вървях без страхове.

Изправена пред синята безбрежност,
там на ръба те виках и шептях,
докосна ме послание за вечност,
докато нова в залеза изгрях.

Сега живея бяла и щастлива,
във моята изстрадала страна
и зная че ще дойдеш щом те има -
вълшебна птица – знак на любовта...

27.02.2015
                         @Eli


*****