Спомена…
Самичка…
Най-накрая светло…
*****
Новото Дърво…
Живее ми се тихо в есента
с онази нежност тичаща в кръвта ми,
променям леко свойте сетива
и вливам нова сила на духа ми.
Изтичат изтерзани времена
под пръстите ми се превръщат в пясък,
пречистена е нашата съдба
през двайсти век начупена със трясък.
Потребно е било да разрушим
порочните отколешни модели,
през травмите без глас да изградим
пътека за мечтите оцелели.
Да се превърнем в сила и небе
за да запеят старите посоки,
душата ми останала дете
възкръсва във очите ти дълбоки.
Не си го вярвал. Знам, че е така.
Далеч останах толкова отдавна.
Пречупиха се моите крила.
във друг отряд ме назначиха Главна.
Но днес съм с вяра. Беше за добро.
За мен. За теб. За цялата Вселена.
Ковем смълчани новото Дърво
в повелята на Бог осъществена.
06.11.2023г.
Елица Бояджиева
На И.
*
