Извиках те...
извиках те на моя слънчев бряг
където стъпките са мокри и солени
запазих го от детския ми свят
в мечтите си полуОсъществени
посвИри ми сред сините вълни
сърцето ми затопли до полуда
намигнаха сестрите ни звезди
вълшебно онемели от почуда
и приказката някак продължи
преодоляла страх и разстояния
дъхът ти във дъха ми се стопи
възкръснаха изгарящи сияния
разбра че няма пътища назад
взривиха се бездумно световете
и в някакъв магически обрат
душите ни се сляха с ветровете
а после полетяхме без крила
за да спасим земята ни любима
и двамата родихме светлина
препуснала през времето щастлива
08.03.2015
@Eli
!*
!*
