Сред спомена...

Сред спомена…

            на мама

Понякога посядаш в моя сън

и тихичко косите ми разрошваш,

замислено потапяш светъл звън

в сърцето ми. Гневът ми уталожваш.

Прошепваш ми невидими слова,

втъкаваш в тях усещане за вечност,

а после по пътеката сама,

отново се изгубваш във безбрежност.

Остава в мене топлия ти глас,

онази нежност вплетена в кръвта ми

и искам да си с мене още час,

да озаряваш трепетно духа ми.

Аз цяла се усещам само с теб

и все те търся в дните разпиляни,

но срещам само звездния ответ

на птиците в сърцето ми прибрани.

Оставам твоя мила светлина,

сред спомена за тебе като песен,

но виждам наште атомни крила,

преплетени в посока код „Небесен“.

04.02.2019г.

Елица

*****

И нека да вали…

И нека да вали…

И нека да вали онази нежност,

която във душите ни пулсира,

тя тихо приближава всяка вечност,

във бъдното утеха си намира.

Парченцата от нейната сакралност,

подреждат пъзел атомен във дните,

потапят ни във звездната реалност,

досбъдват във далечното мечтите.

Една любов остава наша вяра

и нашият последен земен залък,

а после във безкрая оцеляла,

тя продължава пътя си нататък.

01.02.2019г.

Елица

*****

NOTE: Стояхме си с Жоро тази сутрин във всекиднeвната и докато си пиехме сутрешното кафе, попаднахме на един от последните епизоди от сериала „Sons of Anarchy“ и в него пуснаха тази красива песен на Ед Шиърън.

Звучи ми цял предиобед в главата

и думите от стихчето сами се подредиха…

Споделен и влюбен февруари

на всички приятели на Вятърното!

С обич,

Ели

Тя си отиде тихо...

Тя си отиде тихо...

               на баба с много обич

Тя си отиде тихо със дъжда,

превърна се във птица и отлитна,

във друго измерение изгря

свободна бе и огнено честита.

След нея се посипа светлина,

щурци запяха в есенна омая,

там някъде далече над света

отвори се вратичката на Рая.

Животът изтанцува своя танц,

една душа пребори страховете,

изписа във небето с лунен гланц,

че пак ще я закрилят ветровете.

20.11-21.11.2018г.

Елица

*****

13 години...

Честит ни празник! <3
16 години и 7 месеца щастливи Заедно, а от точно 13 години със халки - моята на пръста, неговата на врата! :) Преминахме през куп изпитания, които ни направиха по-силни, по-мъдри и с по-голяма вяра един в друг! Уверено гледаме в бъдещето и знаем, че то ще ни донесе още куп щастливи мигове, които да споделим един с друг, с нашите две хубави деца, с близките ни, а така също и с добрите ни приятели! Нашата приказка няма да има край, а на всички които ни обичат пожелаваме да продължат да бъдат част от нея!*

Елица

Феникс...

Феникс...

Не знаех, че съм Феникс, просто дишах,

мечтите си превръщах във звезди,

танцувах по небесната спирала,

оставяйки невидими следи.

Тогава ти внезапно ме намери,

порастнаха ми сребърни криле,

оказахме се някак оцелели,

през векове, пространства, светове.

Не бях готова пак да те обичам

и пак със теб да скачам от скали,

неистово докрая те отричах,

пробуждах се със сълзи във зори.

А ти мълчеше с тихо постоянство

и бавно ме обсебваше в съня,

душата ми изгаряше на клада,

а после ме възраждаше с деня.

Преминах изпитания нелеки,

прегърната от вятър сред поле,

по някакви написани пътеки,

към себе си вървях без страхове.

Изправена пред синята безбрежност,

там на ръба те виках и шептях,

докосна ме послание за вечност,

докато нова в залеза изгрях.

Сега живея бяла и щастлива,

във моята изстрадала страна

и зная че ще дойдеш щом те има -

вълшебна птица – знак на любовта...

27.02.2015

                         @Eli

*****