Завръщане...

Завръщане...

От тихите потоци на сърцето

се лее мойта звездна сила,

събирам в мен без страх небето,

аз път към бъдното открила.

      

Запалила съм вечен огън,

във джоба истините скрила,

дочувам пак далечен вопъл,

дъхът ми в него с вик попива.

Любима сянка все ме следва,

брои следите мълчалива,

ликът и тихичко потрепва,

в картина цветно-песъчлива.

Накрая вкъщи се завръщам,

очите си във стих прибирам,

и знам съдбата преобръщам,

докато цяла в теб се сбирам.

Научих много нови тайни,

разказаха ми ги предците,

по пътищата ни омайни,

ще се досбъднат, знай, мечтите.

А най-накрая пак свободни,

ний във безкрая ще се реем,

със наште мисли животворни,

за вечност нова ще изгреем.

04.09.2017г.

Елица

*****

Блогова почивка...

NOTE: На пръв поглед изглежда, че блогчето ми излезе във ваканция. А всъщност поех на път, докато си почивам. Разгледах нови интересни места. Изживяването беше невероятно. На всеки един от градовете, които посетихме ще посветя отделен пост, но имам нужда от време за да обработя многото снимки. Най-много ми хареса в Прага, затова и подбрах четири снимчици от този град като съпорт на настоящият кратък пост. Отпуската е за почивка. Затова и изпаднах в блогово мълчание. Просто препускам по пътищата и събирам впечатления, които най-накрая ще опиша.  Тепърва ни предстои кратко пътуване и из България. Пак ще се докоснем до невероятните красоти на нашата неповторима природа. Вече ще бъдем в пълен семеен състав. На всеки, който обича да пътува препоръчвам горещо екскурзия до трите централно европейски столици – Будапеща, Виена и Прага. Вярвам, че и вие приятели си почивате добре и събирате топлинка за предстоящите есенни и зимни дни. Обещавам скоро да се върна интензивно в блог-а. За момента съм заключила стихотворния поток, а ключа съм прибрала в джоба си. Бъдете здрави и усмихнати! Попивайте красота с очите, но най-вече с душите си и наминавайте насам. Космоса има нужда от движение и безкрайни потоци позитивна енергия.

Прегръдки от мен,

Ели

*****

Избор...

Избор…

Дали е избор атомен смъртта

или е генерирана Голгота,

не мога все така аз да реша,

докато скитам в мисли за кивота.

Разбираме ли ний дуалността,

в небето ли намираме утеха,

аз зная че е друга вечността,

във миналото с грешки я отнеха

но в днешните преломни времена,

посоката отново ще открием,

крилете ще разперим в тишина,

в доброто като слънце ще попием.

Човекът е създаден за живот,

безкраен като звездната Вселена,

частица от космически народ,

във приказка докрай осъществена.

Финална права вече ни зове,

пречистени са древните устои,

компасът сочи източно море,

във края на поредица завои.

Отново пак ще блика светлина

в летящата магическа реалност,

а пътен знак ще бъде любовта,

на слетите души в сакралност.

21.07.2017г.

Елица

---

NOTE: Имам една любима песен на Linki Park - Leave Out All The Rest! Често си я слушам, защото е за вечните неща и пътуването на душата в безвремие! Жалко за кончината на вокала им! Така и не мога да разбера хората, които правят избор да свършат с живота си! Живота е висшо благо, дава се от Бог за да натрупаме кармичен опит и да развием енергийната си субстанция до нива способни да вибрират в идеален синхрон с високите измерения! И само Бог решава кога сме готови да преминем в невидимия свят и да се подготвим за следващо въплъщение...

И тъй.... Бог да прости Честър Бенингтън!                        
А ние да послушаме Leave Out All The Rest в негова памет...

Ели

Изречено на глас...

NOTE: Имам нужда от промяна. Дали ако го изрека на глас ще се случи реално?! Минаха много години. А уж бях изпратена там за малко. Сякаш някаква невидима сила ме държи привързана за онова място и се случват куп неща, които не ме пускат да си отида... Да се отдалеча... Свикнах с пътуването. Тежи ми само в зимния сезон, по тези заледени и навяти пътища. Обичам да гледам полетата. Ако уседна тези светлосенки разтоварващи окото ще ми липсват... Слънчогледите през лятото, житата, зеленото на тревите... Усещането за небе и високо. Но усещам, че просто назрява момента за промяна. За напускане на сигурното даващо топлинка и спокойствие място. Бог помагал на благотърпеливите. Уча се на търпение вече 14 години. Ден след ден стискам зъби и летя през сезоните, като родена в далечното комета. Винаги ще имам причина да се връщам назад. Там са корените на историята. Но е време да вървим и напред. Да счупя черупката, в която се барикадирах след раната отпреди 9 години, да залича проблемите продукт на обстоятелства, които ми се изясниха впоследствие и просто да си дам шанс. Тази година личното ми число е 9. За това число пише, че го чака генерална промяна. Дано... Толкова със споделянето. Просто имах нужда да го изрека на глас!

Ели 

***