За любовта...

За любовта...

Ръце простира нежно любовта,

по облаците търсеща се скита,

разпръсква къс надежда над света,

а после във безкрайното отлита.

Приучва ни да бъдем все добри

и волни като огнените птици,

а в нашите магически следи,

да крие Бог от своите зеници.

Изпълва с мисъл нашата съдба,

помага ни да гоним ветровете

и в хиляди написани лета,

подтиска в нас гнева и страховете.

Закрилник е на нашите мечти,

превръща ги в реалности вълшебни,

на сън със нас неистово лети,

по пътища стаено съкровенни.

Живеем с теб отдавна в любовта –

два пламъка преплетени за вечност,

накрая пак затворили кръга,

ще се стопим в небесната нетленност.

11.08.2018г.

Елица

*****

Не ме обичай...

Не ме обичай…

Не ме обичай, просто си блести,

на сън отново се превръщай в птица

и някъде в далечното лети,

в божествената атомна зеница.

Живей единствено за Любовта -

онази вечна и изконна същност,

която е пазител на света,

прегърната от любопитна мъдрост.

Единствена съм – мога и без теб,

препускам по вълшебните пътеки,

във настоящия финален век,

аз те откривам тихичко във всеки.

Дарявам ти от мойта топлина,

докато с мисли скиташ във простора,

но вече съм във ритъм тишина

и тайна светлина за много хора.

Ще ме пресрещне твоята душа,

когато свойта същност осъзнаеш

и в общата космична синева,

забравената клетва ще узнаеш,

че войни сме със теб във вечността,

две птици – верен страж на световете

и пътен знак е само Любовта,

сподиряна в безкрай от ветровете.

27.10.2017г.

Елица