17.11.2016г.
NOTE: Ситуацията се обръща за миг. Летяхме с
максимално разрешената скорост. Навлязохме в кръстовището. В момента, в който
минахме осевата линия зеленото угасна. Бяхме вече вътре и шофьора натисна
педала на газта до край, за да излезем от кръстовището преди да е светнало
червеното. После удар. Странично. Дясно. В момента, в който блесна жълтото. Колана се
вряза във врата ми. После... После аз си тръгнах пеша. Оставих ги. Да чакат
полицаите. Да чертаят схеми. Да обсъждат вреди. Стреснах се в основата на
гръбначния ми стълб. Исках само да се прибера зад високите сигурни стени на
домът ми. Извървях крачките до вкъщи нарамила раницата и тъпата болка в гърдите и гърба. Последиците?...
Тепърва ще станат ясни. Милата ми жълта колица пострада сериозно, но това е
вещ. Ако има късмет ще бъде поправена и пак ще ни служи. Ако ли не... Ще се
намери друго решение. Мисълта ми беше за друго. Живота може да се преобърне за
един кратък миг. И не трябва да се надбягваш със светлините от светофарите. Път
и време имаш предостатъчно. Но всъщност всичко е драснато. И явно просто е
трябвало да го преживеем всичко това.
Ели
