Да бъда неранима...

 

 

 

Да бъда неранима...

 

Надбягвах се самичка с ветрове,

на кръстопът ме срещна твойта сила,

пое със нежност моите ръце,

тренира ме да бъда неранима.

 

Превърнах се във истинска жена –

откраднала сърцето ти за вечност

и следвах тежки звездни правила,

прийждащи от синята безбрежност.

 

А ти строеше храмове в Кераг,

обичаше да зидаш със доверие,

съзираше невидимия враг

и търсеше за двама ни спасение.

 

Научи ме и риба да ловя,

цветя да разпознавам, разни билки,

не се усещах никога сама,

пазители ми бяха рой светулки.

 

Така достигнах тридесет и шест,

животът ни внезапно се пропука,

по птици ти изпратих вест

и ти се върна бързо под капчука.

 

Остана с мене чак до сутринта,

но с първите лъчи аз си заминах,

превърнах се в невидима звезда,

без страх отвъд в небесното преминах.

 

Последва ме оставяйки следа –

в скалата издълбани имената

на моята и твоята душа

с копнежа вечен все по светлината.

 

24.05.2022г.

Елица

В Чили...

 

 

В Чили...

 

Препусках през поредния живот

и виждах в себе си безбройни тайни,

прегърнала отново аналог

на твойта същност в пътища незнайни.

 

До езеро танцувах във нощта,

далече беше, някъде във Чили,

кънтеше тихо в моята глава,

че хиляди надежди сме спасили.

 

Със фара осветявахме света –

скалите и морето, океана,

една вълна прегръщаше брега

и всичко се превръщаше във пяна.

 

Родих деца - момиче и момче,

но църквата дамгоса мойта вяра,

проклеха ме под синьото небе,

във черна ме превърнаха от бяла.

 

Не беше леко, само обичта

запазваше стремежа ми във дните,

със тебе преоткрихме радостта

и сбъдвахме магически мечтите.

 

Аз често пасиансите редих,

чертаех оцветената окръжност,

веднъж дори душата ти спасих

прилагайки наученото с мъдрост.

 

Но в тъмна нощ водата ни заля,

опитах се да плувам - безуспешно,

повтори се кармичната съдба,

небето пак заплака безутешно.

 

След нас остана светъл топъл звън

и думите написани в тетрадки,

очакваше ни следващия сън

и срещите забързани и кратки,

 

защото любовта е наш закон

от Бога ни е дадено да помним,

куплет от песен, после полутон

и тъй докрай със цел да се опомним.

 

24.05.2022г.

Елица

 

Общата жарава...

 

 

 

Общата жарава...

 

Изрекох тихо пламенното "Да",

обрекох се на звездната ти сила,

пренареди се нашата съдба,

откри във мене своята любима.

 

Небето се отвори, зашептя,

сподвижници ни бяха дъждовете,

обгърна с нежност моята снага,

запратих надалече страховете.

 

Щастлива бях до извора пенлив,

с крилете си разперени копнеех,

Голямата любов със теб открих,

щастлива във просторите се реех.

 

И силно вярвах в нашия безкрай,

във общото ни неделимо цяло,

със тебе свързвах моя светъл Рай,

оглеждах се в магично огледало.

 

Но после всичко в миг се разруши,

начупиха се нашите устои,

надеждата ми тъжно се стопи,

изгубих те по стръмните завои.

 

И тъй вървях сама през равнина,

наследница на древните завети

и пренаписах нашата съдба,

припомняйки си старите обети.

 

Във днешни дни ме срещаш. Пак горя.

И вярвам в любовта все тъй ранима.

Изправена е моята снага,

отново съм от тебе неделима.

 

А злото ли? Ще му простя.

Знам прошката от всичко ни спасява,

но обичта към теб не ще стопя,

защото само тя ме извисява..

 

23.05.2022г.

Елица

Предреченото...

 

 

 

Предреченото...

 

В небесното рисувам цветове

а те ме отразяват във полето,

тъй после скитам с неми ветрове -

лекуват тихо раните в сърцето.

Желание по устните трепти,

по пръстите ми като пясък тича

и търся две забравени очи -

на мъж на който пламенно се вричам.

Простор и бряг. Замислени следи,

безвестното отсъствие и мъка,

истории за някакво *Преди*,

една далечна огнена разлъка.

А после хоп - и в днешния живот -

заключени смълчани разстояния.

Отново съм магичния Кивот,

а пък за теб съм Северно сияние.

Опитва да пробие любовта,

да върже възел в облаци дъждовни,

а аз съм пак проблясваща звезда

и пак ти шепна тайните съдбовни.

Развръзката накрая ни зове,

при водопада тихо ни очаква,

едно ще бъде общото сърце,

Вселената със ножици потраква.

Но свободата още е мираж

живота на смирение ни учи,

финалният акорд ще бъде наш,

предреченото щом светът дослучи.

 

23.05.2022г.

Елица