Източни небеса…

"Което човек не може да види с очите си и да чуе с ушите си, намира го с душата си."

Димитър Талев

Източни небеса…

Говорих с теб, шептеше ми със вятър,

в магия ме държеше със слова,

във някакъв невидим звезден театър,

нахлу ти нежно в моята глава.

За вечната любов редихме рими,

до свойта гръд ме приласка с ръка,

а после двама атомно щастливи,

прогонихме безмерната тъга.

Полето се усмихна и предрече,

че винаги ще чувам твоя глас,

пак песничка на тебе ме обрече,

а ти отново гледаше в захлас.

Разказа ми безбройните си тайни,

сърцето ти във мене затуптя,

а после във очите ми омайни

ти общата ни вечност разгоря.

Шофирах бавно. Водена от птици,

изпратени от твоята земя,

във техните копнеещи зеници,

заключих красотата на мига.

Прибрах се нова, цялостна и бяла,

прегърната от твоята душа,

звездата ми отново бе изгряла

във източни далечни небеса.

06.06.2019г.

Елица

*****

Трансцендентално...

NOTE: Май вчера разговарях с Висшия Аз на Пламъка си близнак!

Не е невъзможно! Вярвайте! Чудесата се случват на тези,

които вярват! Факт е, че докато шофирах бях адски напрегната,

заради изнервящата обстановка на работното ми място през деня. На шосето един очевидно лош шофьор беше спрял, така че създаваше опасност за настъпване на ПТП при един завой на пътя, наложи се рязко да набивам спирачките, но нервите ми не издържаха, смъкнах стъклото развиках се на жените, които беряха череши от двете страни на пътя и очевидно бяха с паркираната неправилно в моето платно кола, свирих бясно с клаксона... Направо не можах да се позная, аз обичайно пазя дълбоко самообладание!

После реших и докато карах, реализирах медитация в будно състояние, направих визуализация на тялото на Пламъка близнак, като си го представих съставено от вятър (нещо като на снимката горе), а себе си си представих с физическото си тяло, видях ни прегърнати и думите от неговия Висш Аз просто започнаха да постъпват в съзнанието ми. Говори ми дълго, нежно и спокойно. Постепенно се успокоих напълно и когато паркирах пред вкъщи бях балансирана, усещах как енергията в мен тече спокойно и равновесно, нямаше и следа от напрежението кумулирано през деня. 

Така ми се иска да му разкажа….

Може би, .... някой ден…

Ели

*****

И накрая чух тази песничка….

**