"Вътрешния покой на духа се постига на
три равнища. Физическия покой изглежда най-лесен за постигане, макар че и тук
има много равнища, както свидетелства спобността на индуиските мистици, да
живеят живи заровени дни наред. Духовния покой, при който човек е напълно
освободен от блуждаещи мисли, изглежда по-труден, но е постижим. Но ценностния
покой, при който човек е освободен от блуждаещи желания и просто живее и върши
делата си без изкушения, това сякаш е най-трудно."
„Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет”
Робърт М. Пърсиг
Написаният в минало живот...
Спокойна съм аз хвърлих във безкрая
Огромното усещане за
теб
Сега единствено аз
искам да узная
Стремежа на
изгряващия ден
Не те виня аз вече
функционирам
По нови междузвездни
правила
Утеха между думите
намирам
Душата ми лети във
синева
Свободна съм Земята е
пространство
В което още вятърна
вървя
Съединявам с тихо
постоянство
Реалността с парченца
от съня
Покоя ми е част от
светлината
Извираща от твоите
очи
Изписано докрай във
тишината
Сърцето ми
по-истинско блести
Физически съм крехка
и ранима
Във източна далечна
равнина
Ала оставам твоята
любима
Пробудена за бъдното
звезда
И все така аз търся
бреговете
На нашите изстрадали
земи
Преплитам с вяра тиха световете
А вътре в мен
надеждата трепти
Ще ме намериш щом
мига настъпи
И времето забави своя
ход
Мълчанието няма да
пречупи
Написаният в минало
живот
30.10.2016г.
Елица
*****
