Тихичко….
Тихичко е днеска във сърцето,
бие в звезден ритъм светлина,
дъжд вали с усмивка от небето,
скитам пак във моята душа.
Ти си там – безкраен вечен пламък,
старо обещание, тъга,
също и последния ми залък,
силата ми вятърна в нощта.
Ще се слеят двете ни вселени,
пак ще крачим боси по брега,
а мечтите в бъдното поели,
сбъднати ще бъдат с есента.
26.09.2017г.
Елица
*****
