По ръбовете остри на душите си...
да се разходим тихичко на сън
по ръбовете остри на душите си
сега е зима всичко спи навън
а ние се сънуваме в мечтите си
не ме буди аз искам хей така
за малко да се сгуша в самотата ти
че само там – във твойта топлина
усещам се дослучена в съдбата си
когато стане утро ще вървя
че пак зовът ги пътища очите ми
и някак си без теб ще издържа
оставяйки надежда във следите си
22.01.2015
@Eli
