Невидим...

 

 

 

Невидим….

 

От някакви невидими посоки

ме следва твоя поглед вятърен,

промъкваш се в очите ми дълбоки

и винаги си звездно знаменателен.

 

Усеща те душата ми във тъмното

и със вълшебство тихо спира времето,

преплитаме се - две пътеки влюбени,

реално осъзнали бремето.

 

Тече гласа ти вътре в мен разлистено,

а моята усмивка скриваш в костите,

за нас безвремието е пречистено

след хилядите срещи в нощите.

 

Отвикнах да говоря. Гледам те.

Светлика ми пак капе по ръцете ти.

Не ме прегръщай силно, моля те,

със рани са осеяни нозете ми.

 

До утрото сме птици две в забвение

преплетени тела между планетите,

оставам твое тайно вдъхновение,

любимата жена между куплетите.

 

И само ехото във мислите ти алени

напомня, че съм тук и съществувам,

финалните ни клади са запалени,

дори далеч от теб не се страхувам,

 

защото сила има във сърцето ми,

родена някъде далеч, сред бурите,

ще бъде пренаписана съдбата ни,

а спомен ще останат хулите.

 

10.06.2021г.

Елица

 

 *****

Невидим...

Невидим…

Аз имам потребност да бъда със теб,

частичка от мене е празна,

да бъда изслушана тихо, с ответ

в история силна и страстна.

Да скитаме боси под неми звезди,

да вливаш духа си във моя,

ти пак да ми шепнеш тъй както преди,

а аз да съм цялостно твоя.

Мечтая си в нощи да седна до теб,

във тъмната стая да грея,

и сънено просто да кажа „Привет,

дойдох аз със теб да попея“.

Да вкусиш от моята сложна съдба,

със вяра кръвта си да слеем,

а после щастливи над куп правила,

свободни в безкрай да се реем.

Но крача в реалност далече от теб,

изкупвам на другите грешки,

свободният избор ми беше отнет,

сега се дослучвам човешки,

а ти ме спасяваш във нощи и дни

с дихание пазиш света ми,

усещам у мене от тебе следи

и устни горящи плътта ми.

Запазва ме вечна едничка любов,

която безмълвен изпращаш,

в копнеж и стенание, в истина, в зов

невидим със мене се срастваш.

12.09.2018г.

Елица

*****