Мечтателка...

снимка

страничка „Яж, чети, обичай и пътувай“ във ФБ

---

03.01.2017г.

Обичам да мечтая като птиците – високо, полетно, устремено. Подреждам мечтите в редици по жиците и ги чакам да се сбъднат, когато им дойде времето. Бавно и уверено вървя по пътя на светлината ден след ден, прегърнала обичането си. Нося си табелката „мечтателка“ в ръка и я закачам на вратите, през които преминавам. А зад тях попадам във вълшебни светове – светове изпълнени с радост, вяра и надежда. В тези светове съм докрайно себе си. В тях мечтите ми се оцветяват в различни багри, препускат на вихрогон, творят вълшебности и избират винаги посока Доброта. В миговете на мечтателност отварям достъпа до най-съкровените кътчета от душата и сърцето си. Създавам нови приятелства, прошепвам на вятъра тайните си, крача безотказно в реалните коловози и ставам някак безкрайна и магическа. Обичам да обличам мечтите в музика. Още при първите акорди у мен затрептява отговорът за сбъдване. Времето тече, а душата ражда нови и нови мечти. Пожелах си ДоСбъдването им след завой Вечност! Там някъде, където слънцето ще грее и в нощта, а брегът ще пази следите ми към други вълшебни измерения, където ръцете се докосват и остават завинаги преплетени, а безвремието превръща всяка мечта в жадувана реалност и съвършена окръжност – без начало и без край.

Ели   

In the coffee shop...

18.12.2016г.

NOTE: Вчера – 17.12.2016г. с Жоро се разходихме до Русе. Отдавна не сме ходили така само двамата. По принцип винаги сме с децата. Имахме задачи – да купим някой друг коледен подарък. Отидохме с мъничката кола, като през цялото време на пътя ни съпътстваха хубавите хитове по Радио 1. Паркирахме в една малка уличка в центъра и се запътихме към Главната. Точно на излаза, в ляво на ъгъла се оказа, че има  пекарна – кафенце. Решихме да влезем и да пийнем по едно сутрешно кафе, преди да започнем обиколката. Влязохме и се озовахме в едно адски уютно и приятно местенце, каквото съм виждала само по филмите. В малкото пространство единствената свободна маса бе маса за двама, до сами вратата. Аз седнах, а Жоро отиде да поръча. Почувствах се невероятно. На съседните масички, близо до нас бяха насядали хора и всеки се занимаваше с нещо. Четворка жени си водеха женски разговори. Един мъж се взираше в екрана на лаптопа си на бар плота пред витринното стъкло, точно зад гърба ми. До нас двама чичковци пиеха сутрешното си кафе и обсъждаха футболни мачове. От пекарната в заведението се носеха невероятни ухания. Приисква ти се да изкупиш всичко, което се предлага. Спряхме се на кроасани с масло и лимец и едни кексчета също с лимец и сладко от боровинки. На вкус бяха невероятни. Седнахме с Жоро един срещу друг и се загледахме. В едни такива малки мигове усещаш любовта и споделеността, дори без думи. В такива малки пространства, в които хем си част от цялото, хем си в уединение. Замечтах се. Прийска ми се да имам такова местенце. Местенце, в което да идват усмихнати и позитивни хора всяка сутрин, да го усещат по домашному и уютно, където да вършат любимите си занимания – някои да разговарят, други да похапват, трети да пият ароматно кафе, четвърти да си щракат на лаптопа, а аз да наблюдавам усмихнатите им доволни лица. И така да се случват поредица щастливи мигове, които да ме карат пак и пак да усещам, че Земята е едно прекрасно място за живеене. Останахме в кафенцето около 15 минути, но усещането за уют и светлина което ми създаде онова пространство остана в душата ми през целия ден. А края на шопинг деня приключи с намирането на декоративна закачалка HOPE, каквато съм виждала в кабинета на една приятелка. Сега очаква да я окачим в антрето и да ни посреща всеки ден, създавайки ни настроение и усещането, че дома ни продължава да е едно вълшебно и сигурно място. А мечтите за Coffee shop…. Eeeeх, дано някога някъде по някакъв начин се сбъднат. :)

Ели