Посока...

Посока…

Въртят часовниците тихичко стрелките

и хиляди посоки избледняват,

прегърнати със тебе под липите,

вървим в следите дето се стопяват.

Препускаме в отминали години

през първите целувки в дъждовете,

през радости мечтите ни спасили,

през кротката всевласт на ветровете.

Отново галиш русите къдрици

търкулнати в очите ми щастливо,

а аз се скривам в твоите зеници

загледани във скитащо хвърчило.

Пораства пак във мене любовта ти,

до кости ме изгаря твоя пламък,

а аз се сливам сребърна с кръвта ти –

частица нежност, вяра, сетен залък.

През времето се реем вечно двама

и зная ще открием с теб кивота,

повярвай ми тъй мъничко остана,

да пренапишем пътя на живота.

Достатъчно е просто да те има,

духът ни общ в безкрая да пулсира,

за теб оставам вечната любима,

а ти за мен – посока във Всемира.

05.07.2020г.

Елица

На Жоро с много обич <3

Изгубена във теб...

Изгубена във теб...

                       на Жоро

Харесвам се изгубена във теб –

във твоята усмивка, във очите,

когато двама скитаме навред,

преследвайки неистово мечтите.

Ти си героя в моя щур роман,

красивите ми мисли всяка вечер,

в безвремието някога избран,

ме преоткриваш атомен и вечен.

Обичам нашта нежна тишина,

следите ти по тялото ми сбрани,

не се усещам никога сама,

докато скитам по пътеките прибрани

във твоята магическа душа,

орисана да ме обича вечно,

да ми прощава даже да сгреша,

със мене да танцува във безбрежност.

Ще бъда с теб и в други светове,

във други сънища и аналози,

ще ни запазят силни ветрове

в космичните надземни коловози.

24.12.2018г.

Елица