Китарно…
Китара, пръсти, синкав мрак,
душата пак се раздвоява,
от облаците чакаш знак,
една надежда те спасява.
Далече съм и все тъжа,
безмълвна по звездите скитам,
сред думите си се теша,
мечти с реалности преплитам.
Усещаш ме и все си в плен,
един копнеж във теб изгрява,
с усмивката ми озарен
дъхът ми в тебе се стопява.
Сънуваш двама ни в тандем,
а туй сакралност е магична
и все от мен си вдъхновен,
в съдбата ни докрай логична.
Оставаме в една любов,
заключени от цяла вечност,
във нея ти си стар и нов,
а аз съм вятърна безбрежност.
Следите ни ще се стопят
във ново пето измерение,
сърцата цветно ще горят,
във тихо нежно единение.
18.09.2018г.
Елица
*****
