Два полюса…
Замислена се взирам вътре в мен,
радя на рафтове безброй надежди,
а пламъкът ми нежно съкровен,
през времето безсмъртен се процежда.
Във тебе вливам мойта светлина –
една безкрайност – зов във ветровете,
пресрещаш я със мъничко тъга,
докато бродим двама в световете
в които сме осъдени души,
два полюса изграждащи доброто,
в дълбокото на нашите очи,
превръщаме във пепел ние злото.
Оставам твоя – звезден бистър глас,
във който вечността ти се разлива,
оставаш мой – във всеки ден и час,
копнежа ти в сърцето ми се скрива.
05.10.2018г.
Елица
*****
