Преплетени души...

Преплетени души....

разпръснах пак от свойта светлина

стаена в мойто цветно огледало

почувствах се обичана жена

от слънцето на прага ми поспряло

дари ме с цвете моята любов

и сподели със мене всички тайни

по своя път разлистено суров

търкулнахме надежди всеотдайни

във дланите си скътах за късмет

една подкова – дар от ветровете

а после продължих напред

зовяха ме бездумно световете

един орел след мене полетя

от стъпките ми огнени възкръснал

прегърна ме със своите крила

усетих го самотен и замръзнал

преплетоха се двете ни души

а после се изгубихме в безкрая

в безвремие остана да звучи

мелодия отвеждаща във Рая

08.03.2017г.

Елица

*****

Цветница...

Честит празник на всички приятели,

а именниците да са живи и здрави

и да радват света с цветовете си! :)
ps:
И също честит първи имен ден
на нашата Раличка! Да папка, спинка и расте
за радост на цялата рода! :)))

*****

ЧРД.....

"Трябва ти човек, който да те води със затворени очи по ръба на пропаст, а ти да стъпваш смело и да знаеш, че никога няма да полетиш надолу. Да се събуждаш и да осъзнаваш, че до теб спи спокойствие, което няма да те нарани, а може само да ти даде крила и заедно с теб да полети. Трябва ти някой, който ще ти казва какво да промениш, без да иска да променя същността ти. Да пада и да става с теб, да страда и да се радва... с теб. Да затвориш очи и да се хвърлиш в обятията му и да не знаеш какво е страх. Просто ти трябва човек, на когото да имаш доверие!" <3

цитат

- Яж, чети, обичай и пътувай във ФБ

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ГОГИ! <3

Все така ме обичай и бъди моя опора

 във вълшебното пътуване наречено Живот!

С много обич, Ели

Да бъдеш обичан...

Снимка

Elixiria.bg

*****

NOTE: В такива дни си мисля за Вечността. Толкова сме малки, а толкова много зависи от нас. Въпроса е да имаме вяра. Има дни, като този в които напълно несъзнателно виждам назад и го споделям. Земята сякаш забавя своя ход. Мечтите стават кристални. Спомените личат по-ясно. Знам само, че нашето време е Сега. Другите времена са беззначителни. Отживели. Вселената е устроена по вълшебни правила. Колкото по-рано това се разбере, толкова по-добре. За всички. За минути едно безпокойство се бе настанило вътре в мен. Бяхме загубили мобилния телефон. Търсихме като луди. Най-накрая го намерихме, а всъщност реално погледното щях да мога и без него. Вещи. Предмети от материалния свят без абсолютно никакво значение. Ако се живее в безвремие дори няма да се сещаме за тях. Акцента падна върху безпокойството. Изчезна като с магическа пръчка. Позитивните емоции взеха връх. Все пак днес е двоен празник. И на душата следва да и е хубаво. Има недовършени неща. Но времето работи в моя полза. Нищо, че много отдавна не нося часовник. Днес грее слънце и е като подранила пролет. Снимах кокичетата в градината. Отворили са вече главички. Някакво ненавременно събуждане тече. Но все още сме в лапите на Сатурновата дупка. Спасяват ни мечтите за другите светове. За  всичко хубаво, което предстои. Наистина най-уютно се чувствам вкъщи. И най-обичана от  моите трима мускетари – рицари. Така ги нарече Поли днес. И беше напълно права. Предстоят ни още много неизвървяни пътища. Много неща за откриване. Много емоции за изживяване. Просто бавно напредваме и имаме вяра. Всичко друго е въпрос на време и случване. А стиховете – те излизат такива, каквито ги изпрати вятъра. Разбрани, неразбрани, мистични, реални. Има от всичко за всички. Това ме радва. Може би някой ден ще повярвам, че и от мен ще излезе писателка. До тогава единственото, което мога да правя е да пиша, да пиша и пак да пиша. И да обичам – смълчано, гласно, летящо, трептящо, звънливо, причудливо, понякога странно дори за самата мен. Но, нали затова е живота – за да разказваме приказката, която изберем или пък тази, която ни диктува вътрешното, душата – тази магическа микровселена вътре в мен, която продължава да ме радва и изненадва. А само времето ще бъде моя съдник... или пък безвремието... Май това е по-точно...

14.02.2016г.

Ели