Дъжди...

Дъжди...

Дъжди навън, раздира се земята,

небесното се губи във мъгли,

завива ме красиво тишината,

попивам я докрайно със очи.

Прибирам се във себе си и грея,

с магическите вятърни лъчи,

и знам че пак ще трябва да успея,

безкрайна да остана във зори.

Сериозна съм смълчано устремена,

ужасните прозрения горят,

надеждата се рее разкроена,

но съдниците няма да простят.

Било е приказка превърната в тегоба,

за чистите и искрени души,

пътеката ни днес е вече нова,

не ще допуснем никой да руши.

Посока пак ще бъде добротата,

и любовта окъпана в звезди,

отново ще открием светлината,

от старите забравени мечти.

25.07.2017г.

Елица

Дъжди...

Дъжди…

дъжди в сърцето ми и пак те призовавам

небесна нежност, огън, светлина

във мислите си вятърни създавам

посоката избрана в тишина

копнежа ти във мене се прорязва

завивам го със топлата си кръв

синхрона помежду ни се запазва

изкачваме невидимия връх

а там се борят бясно ветровете

оспорват си с усмивка любовта

със ножица нарязват страховете

и граници чертаят с вечността

докосват ме студените ти пръсти

целувам те по морното чело

надеждата ми тихичко се кръсти

подавам ти извезано писмо

а в него съм описала безкрая

и нашите преплетени души –

пазители отколешни на Рая

търкулнати в космически треви

„Обичам те“ на босо ти прошепвам

а после се изгубвам и летя

във костите ти атомна потрепвам

с вълшебната си сила пак блестя

а ти ме следваш кротко отдалече

и стъпките ми пазиш с песента

досбъдване компаса ми предрече

със първите акорди в есента

послепис

едно две три заключи се земята

в сърцето си те скътах за късмет

изтичах дългокоса сред полята –

и се заслушах в звездния ответ

13.03.2017г.

Елица

*****