Писмо...

Писмо…

Ще ти напиша кратичко писмо,

във него мислите за теб ще сложа,

ще запечатам в него къс добро

магическата нежност ще приложа.

Ще го изпратя с птици точно днес,

на прага ти да бъде отпечатък,

защото зная, чакаш мойта вест,

за пътя ни измислен по-нататък.

В писмото ще е скрита любовта,

онази силна вечност и награда

за твоята и моята душа,

жигосани с невидима преграда.

Безмълвен ще попиеш от далеч,

безкрайния ми трепет и копнежи,

в съня си ще ме видиш като свещ –

пазителка на общите стремежи.

Писмото ще е знак за светлина,

която през кръвта ни все се стича,

а после в споделена тишина,

към бъдното неистово потича.

Очаквай го със своето сърце,

ще те намери там накрай земята,

а звездното неоново небе,

за теб ще ме досбъдне в синевата.

23.04.2018г.

Елица

Die Liebe....

*****

реки от четири посоки

на кръстопът се срещат в есента

а водопадът шепне нежно влюбен

във търсене на приказна вода

полита тя с крила на птица бяла

в безкрайната блестяща синева

душата и е цялата огряна

от Любовта родена на брега

със боси стъпки по скалата тича

косите си е сплела във дъга

сърцето си на вятъра обрича

от вътре я изпълва светлина

самотен сал копнежа и спасява

и бавно я пренася през света

сред бурите без страх я оцелява

отвеждайки я в приказна страна

кристален път морето И отваря

през дни и нощи слънце и луни

от миналото страница затваря

и бъдещето ражда в сноп лъчи

съдбовни знаци сред вода трептяха

в едни очи попиха в утринта

и срещнати надеждите се спряха

при водопада точно на ръба

@Eli

 

*****