Светове различни…
Ужасно е да знаеш, че ме има,
че съм далеч и тихичко блестя,
че съм безсмъртна вятърна любима
и със душата ти в синхрон трептя.
Сред облаци със тебе да летиме,
но в утрото да се събуждаш сам
и хиляди надежди да редиме
с един копнеж от разум обуздан.
Да бъдем двама в светове различни,
пресечени в назъбени дъги,
шептящи да сме странно нелогични,
мълчащи да сме просто аз и ти.
Завиваш ме със своята безкрайност,
подскачам смело с тебе на въже
и с някаква нестихваща омайност,
държиш със обич моето сърце.
Една любов е нашата посока,
родена е във древни времена,
а нейната снага висока,
се случва по вълшебни правила.
Със вяра следвай пътя все към мене,
към мойта обетована земя,
ще ме дослучи бързащото време,
във твоята усмивка и в гласа.
25.02.2020г.
Елица
