снимка от интернет
***
(Винаги
някъде)
Липсата отваря тиха рана...
В накъсания ритъм на нощта...
Отново съм от някого разбрана...
Дали от тебе...
Как ще разбера...
Топло е а тъй ми е студено...
Премръзнала се сгушвам във дъжда....
Лицето ми с надежда озарено...
Помръкна...
Няма няма го деня...
Аз силна съм пред себе си....
Признавам...
Но слаба съм пред теб...
И пред дълга...
И знаци във тревите разпилявам...
Докато крача боса...
През света...
А ти обичай моята различност...
Облечен като клоун...
С тежък грим...
Във часове на тиха прозаичност...
Признавай...
Че си мъжки уязвим...
Достигайки до гарата за двама...
За мен пази последния вагон...
Повярвай ми...
Тук просто драма няма...
Аз само съм
Един отронен стон...
Признах ти се...
Сега заспивай вече...
Че в твоя сън
Съм спряла вече час...
Да те погледна във очите...
Някой рече...
А после...
Да се върна пак...
У нас...
08.06.2013г.
@Eli
********
