Командос...

 

 

Командос…

 

В командос ме превърнаха отвъд,

научиха ме лоши да убивам,

от нежен ангел, Божи глас,

аз свикнах със тълпата да се сливам.

 

Ала запазих свойта доброта,

в реалното за нея все загивах,

тренирах вечно свойте сетива,

във звездното неистово пулсирах.

 

Претеглях спомени и правила

превръщах черното във бяло и обратно,

назъбена бе моята дъга,

под нея преминавах многократно.

 

Не се сравнявах с никой и горях,

укрепна бавно моята десница,

аз вдъхновение за всички бях -

пречупена от миналото жрица.

 

Една любов пресрещна моя свят,

изпълнена със тайни и копнежи,

тя пренаписа моя необят

и подреди вълшебните стремежи.

 

Тъй днес съм с Него, ала без крила

и следваме Наземната повеля,

ще пренапишем нашата съдба

спасение за всички ще намеря.

 

От Извора отново любовта

ще блика по вселенските посоки,

ще бъде опростен дори врага,

предсказаха очите ми дълбоки.

 

14.06.2021г.

Елица

 

 

*****

 

Отвъд, в незримото…

Отвъд, в незримото…

Отвъд, в незримото докосвам с пръсти,

един сценарий в профил и в анфас,

а мислите ми вятърни и дръзки,

попиват на дълбоко вътре в нас.

Завихря се позната вечност,

отново съм висока и горя,

обгръщаш ме с нескритата си нежност,

във твойте кости времето топя.

Задаваш ми безброй въпроси,

преследваш ме наяве и в съня,

една надежда времето ни носи,

че пак свободна с тебе ще летя.

Говорим си невидимо със песни,

превръщаме стремежите в лъчи,

животът ни със много неизвестни,

за бъдещето вечно ни мълчи,

но носим в себе си огромна вяра,

вървим по пътя трудно справедлив,

една мечта разлистена и бяла,

е спомен във света ни причудлив.

И знам, че ни очаква само радост

и обич споделена сред звезди,

до извора за вечна младост

съдбата ни в едно ще затупти.

01.10.2018г.

Елица

*****

NOTE: Честит Ден на поезията и музиката на всички приятели творци! Бъдете здрави и все така вдъхновени, мили съмишленици по перо! Вярвам, че думите ни и песните, които пеем или просто слушаме, ни правят по-добри хора, а света като цяло едно още по-прекрасно място за съществуване! Хубав празник!:)

Eли

Среднощна среща...

Среднощна среща…

                     на мама

Усетих звън, далечна песен

и тебе, мамо, аз видях,

по път прекрасен и отвесен

напредвах бавно и летях.

Ти обич прати по дъгата,

целуна моето лице,

а после нейде в синевата,

преплетох с тебе аз ръце.

Въртяхме се спирално бели,

потънали във тишина,

през куп тегоби оцелели,

родихме звездна светлина.

Тъгата ми превърна в радост,

следи към бъдно начерта

и ме дари със вечна младост,

по стари древни правила.

Безкрайна вяра в мен покълна,

а ти от нея стрък си взе,

а после с нежност ме прегърна,

в едно космическо поле.

Прошепна „Дъще, пак сме двете,

невидима съм, но горя.

Ще дойде край на нашто бреме,

отново с теб ще си шептя“.

Една сълза пролях горчива,

погалих нейното сърце,

и бях за миг аз пак щастлива,

тъй както помня от дете.

Любимият без глас пророни

„Ще пазя твоята душа,

по ред забравени закони

със теб ще случим вечността.“

А мама кротко ни помаха,

„До скоро, дъще, във нощта“,

а после вятърно угасна,

на първата зора в кръга.

12.07.2018г.

Елица