Слънцето в нощта...

 

 

 

 

Слънцето в нощта...

 

Отново ще съм Слънцето в нощта,

единствена посока във сърцето,

любимата от векове жена,

вълшебство в минало със меч отнето.

Врата към Рая, също Адски знак,

невидима монета сред звездите,

възможният без глас обрат,

за тез, които вярват във мечтите.

А също ще съм босата с крила,

око на Бог нашепващо омайно,

едно далечно стръкче свобода,

доприютено в наше място тайно.

И все ще си играем на любов

ръце преплели устремно във дните,.

животът ни ще бъде чисто нов

сред песента магична на тревите.

 

Тъй пак на три от старата скала

като деца немирни двама с теб ще скочим,

а после просто следва Вечността,

в която път безсмъртен ще посочим.

 

06.09.2023г.

Елица Бояджиева

 

Пътя ни нататък...

 

 

 

 

 

Пътя ни нататък...

 

Усещам, че ме търсиш във дъжда,

във капките солени под капчука,

копнееш с нежност моята душа,

жадуваш към сърцето ми пролука.

 

Замислена съм. Тихичко блестя.

Припомням си ръцете ти с почуда.

Разпервам силни вятърни крила,

въртя се в пируети до полуда.

 

Шептиш: "Елиза, върнах се за теб.

Изпълнихме наземната повеля.

Отхвърлен е невидимия гнет.

Посоката със тебе ще намеря."

 

Поглъщаш ме със своите очи,

отронваш пак забравените думи,

безсмъртна клетва вътре в мен звучи,

запълва празнината помежду ни.

 

А после боси, скок и във вода,

пречистваме съдбата си нелека,

обгръщам силно твоята снага,

закрилят ни безсмъртните небета.

 

Усещаш ли, че Ти си всъщност Аз,

че вътре в мен живееш без остатък

нашепва Изворът дълбоко в нас

и осветява пътя ни нататък.

 

08.08.2023г.

Елица Бояджиева

 

"Ние не сме тук, за да покриваме очакванията на другите.

Ние сме тук, за да бъдем себе си."

 

 

 

Да простиме...

 

Да простиме...

 

Аз дълго търсих цветния ти глас

удавен във реките от мълчание,

и истината търсех вътре в нас,

пречупена през нямото страдание.

 

Опитвах някак да те разбера,

да те изпия с костите си слята

и спазила Вселенски правила,

напредвах във кармичната отплата.

 

Шептях ти много нощи, много дни,

разказвах ти за старото ни време,

за нашите прекършени съдби,

причините за тежкото ни бреме.

 

Незнам дали докрайно ме разбра

във тази обич пяла във кръвта ми,

дали сънува моята снага

и силата безкрайна на духа ми,

 

но днес е бездна тежка между нас,

далечна съм, но вътре в тебе близка

и зная, че ще бъдеш в мойта власт

от хулите на времето пречистен,

 

защото вечността е наш завет

към нея като птици се стремиме,

той пътят ни отворен е напред,

ала за туй е нужно да простиме.

 

31.01.2022г.

Елица

 

И все е нежност...

И все е нежност...

Сърцето бие. Някъде във мен

аз чувствам твоя пулс все ускорено,

във разговор невидим, съкровен

духът ми се издига вдъхновено.

Разлиства се снагата ми. Мига

със устни ме докосва и израства,

отново сме във плен на чудеса,

а някаква магия с мен се сраства.

Различни са мечтите ни. Горят

и тихо по пътеките се гонят,

сълзите ти във мене се топят

от минало надеждите се ронят.

Прегръщам те. И пак съм светлина

във твоята рисувана сакралност,

а пламакът ми в звездна синева

препуска с твойта вятърна тоналност.

И все е нежност общия ни път,

в кръвта ни се прелива и ни пее

и зная някъде далеч оттук,

една любов докрай ще оцелее.

05.11.2018г.

Елица

Който в мене вярва...

 

 

Който в мене вярва…

(Войната за Любовта)

 

Във шепота ти тича мъдростта

и оня смях забравен от години,

усещането пак да съм с крила

в небетата раздиплени и сини.

 

Дори смълчан ме следва твоя блян,

онази – позабравената нежност,

отново силуета ти огрян

ме тегли към щастливата ни вечност.

 

И скитат неизречени слова,

във костите ми пак е вихър буен,

и търся само твойта тишина

до извора забравен светлоструен.

 

Тъгата се раздира и крещи,

не искам да я слушам и отлитам,

от облаците сплитам пак мечти,

да ги досбъдна знам, че ще опитам.

 

А старата китара в мен звучи

разкъсва тежко нечие дълбоко,

следят ме двама с влюбени очи,

желаят ме във своето високо.

 

Но днес съм друга – дишам и блестя,

по-силна съм от тях, от тези клади,

свободна със душата си летя,

начупила кармичните прегради.

 

Финалната война е Любовта

и мойто слънце греещо в безвремие,

ще притежава моята душа,

тоз който в мене вярва без съмнение.

 

04.08.2021г.

Елица

 

 

*****