Досбъдната...

 

 

 

Досбъдната...

 

"Не искам да съм влюбен толкоз в теб",

прошепна ми разчорлено небесен,

"Аз не разбирам твоя словоред,

той българския бил така нелесен..."

 

Намигнах му и хукнах във нощта,

а той след мен се стрелна като хала,

"Перке ти амо" тихо зашептя,

"Щастлив съм, че отново в мен си цяла."

 

Изгледах го усмихната почти,

и нещо като "Ахтунг" изжонглирах,

"Далеч от мене ти се събуди",

заклех го мило, после си заминах.

 

Но всъщност първа се пробудих аз,

във малката ми стая, там, във дир-а,

"It's coffee time" дочух към мене глас,

и бяхме пак с любимия двамина.

 

А после път, полета, мъдростта,

по радиото песни до премала,

досбъдната една мечта,

във бурите със твърдост оцеляла.

 

22.02.2024г.

Елица

 

 

To You

 

Някакъв сън...

 

 

 

Някакъв сън...

 

Сънувах, че вървяхме двама с теб,

в далечен парк накрая на земята,

и бе стопен невидимия гнет,

отново бяхме с тебе Светлината.

Усещах се спокойна и жена,

войникът в мен се беше уталожил,

държах аз смело твоята ръка,

а ти копнеж в сърцето ми бе сложил.

Говорихме си много за преди,

за моите огромни тежки рани,

за общите ни вятърни следи,

на сигурно в небесното прибрани.

Целуна с нежност моето лице,

нарече ме безсмъртната любима,

Единствена под синьото небе,

която слята с тебе е щастлива.

А после рецитира с топъл глас,

забравена от минало поема,

разказваше тя вятърно за нас,

а споменът сред облаци простена.

 

Внезапно се изгуби сред тълпа,

последвах те, но после се отказах,

обърнах се и тръгнах по брега,

спокойна, че за всичко ти разказах.

Но ти от нейде пак се появи,

прегърна ме със поглед в дълбините,

прошепна ми: "Ти ме срази!

Не те е страх сама във висините."

А после пък шосе и светофар,

на гръб те яхнах, някак си по детски,

пренесе ме подобно фар,

досбъдната със тебе по човешки.

 

12.02.2024г.

Елица

 

Postman for him 2024’ поезия

 

 

To You

 

Съвършенно тук - Съвършенно там....

„Съвършенно тук

Съвършенно там

Едновременно в мен

Остани

Остани

Всяко вдишване си ти

Невъзможни сме сами”

*****

Отчаян глас във мен крещи

И болка силна ме изгаря

А в другия ми край си ти

И силуета се стопява

Угасва всяка светлина

Безплътна скитам без посока

По мен се стели тишина

А самотата е дълбока

Това се случи там преди

Душата ми на мрак обрече

Но Бог отново ме спаси

Една надежда ми облече

След друга тръгна разпиля

Сърцето ми на пет посоки

Но вярата ми оцеля

В реки вселенски и дълбоки

Със моя верен влюбен брат

След теб поехме надалече

Сами дойдохме в този свят

Когато времето изтече

А после милион лета

Душата ти към мен вървеше

Пак бях парче от светлина

А тайната ни тихо спеше

Дъжда ни приближава знай

Към тиха огнена развръзка

И в ден един далеч през май

Присъдата ще бъде дръзка

Не ще успея да спася

Дори частица земен спомен

Но с теб отново ще вървя

По своя път в звезди заровен

Във нашия далечен свят

Хармония от музика царува

От равновесие е той огрят

И в синя вечност съществува

08.05.2016г.

Елица

                             *****