картина от вълна
Dilly Bozz
Тихо,
тихо само слушай….
*****
*****
******
*****
******
Показват се публикациите с етикет тишина. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет тишина. Показване на всички публикации
понеделник, 25 ноември 2019 г.
неделя, 20 март 2016 г.
неделя, 6 март 2016 г.
четвъртък, 25 февруари 2016 г.
Смълчано...
Смълчано..
на Жоро
Дойде ми време да мълча
На възели да връзвам ветровете
Към себе си отново да летя
Преборила дълбоко страховете
Отидох си от много правила
Изисквания знаци пречки
Излязох от безкрайна тъмнина
И просто те обичам по човешки
Аз идвам от далечни светове
Вселената в душата си побрала
Целувам те със звук от дъждове
Следите си на птиците раздала
Въпросите ми имат светлина
Блестят като звезди във синевата
Отвръща им с усмивка тишина
Прогонила далече самотата
Във моето небе си само ти –
Безкраен път сърце и изненада
Тя обичта ти знам ще ме спаси
Завинаги ще си остана млада
24.02.2016г.
Елица
понеделник, 15 февруари 2016 г.
Спокойствие и простори...
Снимка
NOTE: Ще прескоча до друго измерение. И ще
помълча. Земята започна нещо да се върти прекалено бързо. И не мога да сляза. В
такива моменти объркването ми взема превес и се задвижва механизма за
затваряне. Скоро не съм си броила крачките в реалността. Време ми е да го
направя. А ти (който
четеш тук)…
Просто ме пази в сърцето си. Мъничко и достатъчно. Аз ще се върна… когато
махалото ми се успокои. На 25-ti със
сигурност, защото хронологиите трябва да се спазват. Обичам зелено. Обичам
трева. Обичам мириса и. Обичам и боса по тревата. Тези дни четох стари постове,
в стария ми шпионски блог. Хубаво беше в Мелник. И на Рупите. Дано тази година
вълшебството се сбъдне и пак походя боса по тревата до вълшебния извор и под
кръста. Спомних си защо си отидох от блог.бг
и защо няма да се върна. Човек трябва да се развива и да върви напред. Връщам
се само, за да оставя по някой знак. За после.. Когато ни потрябва.. Когато ще
имаме нужда от отговори и ориентация. По следите си посипвам прах и музика.
Тази ненавременна пролет през февруари ми действа зле. Сковава ме, стопява ме, върти главата
ми в параболи, които не могат да уцелят нормалния ритъм. Затова и ключа е в
ръката ми…Щрак. За сега толкова. Може пък вятъра да ми измисли подобаващо
лечение… Нали съм неговата рекичка…Ще си остана с надеждата… До скоро на всички
приятели, които се отбиват насам и летят с мен на крилете на музиката, поезията
и фотографията… Поне 10 дни ще поспазвам обета за мълчание… ;)
15.02.2016г.
Ели
Абонамент за:
Публикации (Atom)