Мечтите...
Търкаля се душата ми
нагоре
по стръмната пътека на
мечтите,
разделя се със всичко
само Мое,
прегърнала единствено
звездите.
По голата И гръд се
тичат капки –
сълзите от вселенския
отблясък,
а думите накъсани и
кратки,
в безкрайното потъват
като пясък.
Нозете И безкръвно се
преплитат,
ръцете И криле се
устремяват,
за бъдещето сенките не
питат,
тегобите докрайно се
смаляват.
А твоята душа я следва
диво
и шепне във косите и
безбрежни,
облечена във плащ от
светло сиво,
се слива със очите И
копнежни.
Достигаме до края на
земята
и корабите виждам,
заминават,
стопяваме се двама в
синевата,
мечтите ми отново те
спасяват.
09.05.2019г.
Елица
*****
