Твой звонок…

Твой звонок…

Твой звонок раздался ночью.
Я услышал в трубке голос твой.
Ведь я его так ждал!
Ты о ссоре позабыла.
Ты о встрече попросила. Да!
Так я это знал!

Пусть одежду ветер рвёт,
Ураган пускай ревёт -
Я по твоим соскучился губам!
Наплевать на ураган!
Наплевать на злой туман!
Но я приду, ведь ты моя судьба!
Злая ночь пугает тьмою,
Тёмный лес передо мною, да!
Я и об этом знал!
Дико воют волки где-то!
Надо мне пройти всё это! Ад!
Ад на Земле настал!

Наплевать на ураган!
Наплевать на злой туман!
Но я приду, ведь ты моя судьба!
Пусть одежду ветер рвёт,
Ураган пускай ревёт -
Я по твоим соскучился губам!
Тёмный лес ужасен ночью,
Но к тебе дойду я точно!
Знай,мне наплевать на всё!
Я пройду через туманы,
Твой язык затянет раны - больше
Мне не надо ничего!

Наплевать на ураган!
Наплевать на злой туман!
Но я приду, ведь ты моя судьба!
Пусть одежду ветер рвёт,
Ураган пускай ревёт -
Я по твоим соскучился губам!

Сектор Газа

Альбом - Газовая атака

Вярваш ли в знаците на Съдбата?* <3

Вали...

Вали....

Вали...

но някак е спокойно във душата,

сред капките съзирам светлина,

политам в нея лека в тишината

и атомна жонглирам по ръба.

В очакване съм, вече е минорно,

във малкото ми огнено сърце,

досбъдват се мечтите стихотворно,

ще се докоснат нашите ръце.

И пак ще има бряг и звездопади,

в небето ни накрая на света,

душите ще останат вечно млади,

сред хиляди вселенски чудеса.

03.07.2017г.

Елица

---

NOTE: Заваля и разхлади. Днес в съда беше празник. Дидка стана на 50. Беше цветно и усмихнато. Аз пък имах повод да си облека новата рокля с френското знаменце. Направиха ми комплимент, че изглеждам чудесно. Хубаво се повеселихме. Приведохме в изпълнение проектите на група „Еньовче”. Разпечатахме си текстовете на три песни и до 14.07. трябва да ги изрепетираме и на банкета за закриване на съдебната година подобаващо да ги изпеем акапелно. Карат ме да им акомпанирам на китара. Не мога да се справя с това на тоя етап. Просто нямам време. А и преди години можех да свиря само бас партии на някои песни. За сега няма да се хвърлям в тази вода. Може пък да се появи китарист-помощник ;) Мисля за Дидо и за това, което ми каза Тошо. Мъчно ми е. Тъжно ми е. Нашия шеф командер го няма вече в реалния свят... Гледам бас китарата, която имам от Дидо. Помня последното ни събиране, препускането с колелетата до Пчелина. Видях и последната снимка на стената му във фейсбук. Разтълкувах знаците. Трудна е тази пътека по която вървим. Търпим сериозни загуби. Но не губя посоката. Само тя ми остана. И безусловната вяра в мама и безкрайната обич към нея. Не мога да пиша вече, защото една буца ми застава на гърлото. Колко ще е това Чакаларово? Има още много неизвестни, но търпението ще случи чудесата лека-полека. Имаме безкрайна нужда от теб...

Ели

 *****

*** 

***

Кой е чичо Чарли?...

!

*****

Kath Bloom - Come Here (Before Sunrise )

Един хубав филм.... с продължение.... :)

*****