Перо и вечност...
Косата сплетена на плитки,
в ръката кошница с цветя,
посипвам прах по мойте
стъпки
и тихичко към теб вървя.
Сподирят ме щастливи
хали,
звездите нежно ми шептят,
а чувства вятърно
заспали,
във моята душа блестят.
Сънуваш мойта кротка
нежност,
протягаш пламнали ръце,
докосвам те с перо и
вечност,
притихвам в твоето
сърце.
Нощта остава наша стража,
а времето е спряло и
мълчи,
подканва ме да ти
разкажа,
за куп изстрадани мечти.
Усмихвам се и пак говоря,
показвам снимки през
сълзи,
да си припомниш все те моля,
какви били сме във
преди.
Със утрото се разтопявам
–
една магическа река,
но в твойте мисли
оцелявам
и като пламъче трептя.
01.09.2018г.
Елица
*****
