Powered By Blogger
Показват се публикациите с етикет размисли. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет размисли. Показване на всички публикации

петък, 3 януари 2025 г.

Точка - Меридиан

 


Точка – Меридиан

 

Точките са необходими, за да се обединят в меридиани, които въздействат на вътрешните органи в различните ни видове тела и ги лекуват. Според мен точката няма самостоятелно значение. Винаги има потребност от друга точка, с която да се свърже. И може би ако не може да осъществи връзката, точката просто изчезва. На нейно място се появява нова точка и ако намери друга точка, с която да се свърже, двете могат да станат лечител... По-важна ли е точката, която рисуваме с химикал в дадено поле, или тази която рисуваме с молив в същото поле? Тази с молив може да бъде премахната по-лесно от своя създател, като че ли... Тази с химикала, има по-големи шансове да осъществи връзка с друга точка..., триенето и е по-трудно. Обичам точки, които образуват фигури. Когато бяхме деца често свързвахме точки в книжки за оцветяване. Първо свързваме точките и получаваме фигурата, а след това я оцветяваме. Беше красиво преживяване. Поставя ли човекът точка на каквото и да било? Според мен - не. Някак си не е възможно. Може на пръв поглед да ти се струва, че нещо е приключило, сложил си точка. Може да минат много години, много животи, много елипси да се завъртят в различни посоки и някога, някъде, в друго време, или безвремие, или друг свят да попаднеш в същата ситуация, на същата точка и някъде дълбоко в теб да изникне спомен, че вече си го преживявал и така да си спомниш, че си на същата точка или на нейна близначка, или на нещо подобно на нея, но не съвсем... Може би дори изворът няма начална точка, а е кръг, и множество кръгове образувани от него, с множество точки по тяхната окръжност, които помагат на едновременно Всичкото и Нищото да функционират по най-правилен начин.

Вдъхнови ме за разсъждения нещо прочетено в мрежата.

Хубава и усмихната Нова година на всички мои искрени и добри приятели.

 

Ели

 


 

вторник, 30 юли 2024 г.

Шахматни мисли...

 


 

"В шаха всички са приети. Това е страхотното в него. Можеш да бъдеш малко по-различен. Можеш да си чудак." /Хикару Накамура/

 

Шахматни мисли….

 

През времето вървя и наблюдавам,

далечна ми е много завистта,

невидимо за другите спасявам,

и грижа ме е даже за врага.

 

Играя шах, но без да обявявам,

за горделивите съм изпит – трън,

отивам си аз без да обяснявам,

от мене не остава даже звън.

 

Обичам да ме смятат за наивна,

за някакъв объркан електрон,

но знам за някого оставам свидна –

безкрайна вяра с вятърен синхрон.

 

Аз тихо следвам своята пътека,

преглътнала обиди и лъжи,

доброто търся винаги в човека,

чертаейки към бъдното следи.

 

Приятелите с мене са Дървото –

Пазител на Космическия глас,

и знаем, че сме заедно защото

промените са в общата ни власт.

 

Матиране не ни е нужно,

играта я играем във анфас,

отърсени от всичко чуждо,

извайваме живот със много страст.

 

А там накрая нейде на Земята,

се слива пак водата със небе,

запалва се за вечност светлината

от общото обичащо сърце.

 

30.07.2024г.

Елица

 *****

 

В Деня на приятелството

нека всички мои близки хора бъдат здрави!

 


 *

 


*

вторник, 4 февруари 2020 г.

През Февруари...









През Февруари…

През Февруари мама ме родила,
създала ме от своето стебло,
със много светлина ме надарила,
заклела ме за общото добро.

И аз съм тръгнала да расна леко,
за радост на роднини и на род,
предрекли, че ще стигна на далеко
във търсене на стария ни брод.

А после мама тихо си отиде,
изгря в небесното като звезда,
душата ми накара да притихне,
доосъзнала тежката съдба.

Измина много време оттогава,
аз хиляди пътеки извървях,
запазих вярата си вечно млада,
но в множество пожари изгорях.

Сега си нося раните в сърцето,
по-силна съм от миналите дни
и зная, че ще стигна до небето
по стълбата на своите мечти.

Намерих любовта и туй ми стига,
щастлива съм със дребните неща –
пътувания, песен на авлига,
усмивките на моите деца.

Накрая ще запаля светлината
за моите обичани предци,
след мене ще остане тишината,
посипана в космически следи.

01.02.2020г.
Елица


******

сряда, 28 август 2019 г.

В Чифлика...




Озовахме се без предварителен план на страхотно местенце - хотелски комплекс "Галакси" в курортен комплекс Чифлика до град Троян. Има два хубави минерални басейна и чудесна природа. Настанени сме на вторият етаж в едни къщички в комплекса. Стаите ни са точно над единия басейн - стая "Ливърпул" и стая "Дъблин". Релаксираме чудесно. Преди обедите си правим малки екскурзийки с колата до близки местенца, а следобедите плуваме в басейна и си почиваме. Започвам да се усещам като нов човек. Цялото натрупано през последните 4 месеца  психическо и физическо напрежение се смъкна. :) Написах 3 стиха. Музата ми ме споходи на 27.08. в 1.40 през нощта. Станах, изписах думите в бележника си на телефона, успокоих се и заспах. Усещам се прибрана в себе си. Емоциите, които ме държаха в плен 8 години са овладяни. Все още усещам силно любовта, но ще продължа успешно да я трансформирам в творческа енергия. А Той се е захванал с поредния си творчески проект. Стискам му палци и се надявам да не захвърли нещата, като предните 5 пъти, независимо пред какви трудности ще се изправи. Имам нужда след време да видя, че е станал по-силен и последователен. Моята подкрепа ли? Ще я усеща винаги във вятъра, който му роши косите и в стихчетата. След лятната отпуска ме чака много усилена работа в реалността - обучението по ТЕС, обучението по английски език, писането в срок на всичко на работа, защото искам догодина успешно да се сдобия с отлична атестация и ранг ВКС, участието в конкурса, и дано най-накрая ми остане време да сортирам стиховете - може би е хубаво да издам книга със стиховете за мама, за съпруга ми и общите за любовта и може би поне две книги, за любовта между Пламъците близнаци. Вярвам, че стихчетата ще помогнат и вдъхновят много пробудени Пламъци близнаци. Моето пътуване в тази история продължава, но вече не съм Преследвач. Пуснах контрола и намерих вътрешен мир и спокойствие. В реалността ми продължавам непрекъснато да се сблъсквам със синхроничности. Виждам непрекъснато еднакви или огледални числа - на регистрационни номера на коли, на циферблата на часовника, на километража на колата, на рекламни брошури. Винаги, когато видя подобни синхроничности си повтарям на ум четири утвърждения. Така ги изпращам във Вселената и се надявам тя да ми ги върне сбъднати. И друго - научих се да изпитвам ежедневна благодарност най-вече за присъствието на съпруга ми в този живот. Той е най-голямата ми подкрепа, човека който ме поставя на първо място и на чиято безусловна любов ще се радвам докато съм жива, а после и отвъд. На всички хора, които имат досег с моя свят пожелавам да имат такава любов - безрезервно силна и вечна, неподвластна на време, трудности и обстоятелства. Той е изключително силна душа и ръка за ръка с Него в реалността и аз се чувствам силна, равновесна и спокойна.  След като се приберем ще сложа още снимчици от посещенията в Троянския манастир и Ловеч, може в петък да минем и през Крошуна. Това беше обещаното включване в средата на втората седмица от отпуската ми.
Бъдете здрави, приятели и ценете всеки прекаран с любимите ви хора миг!

Ели