Така ми се живее...
Така ми се живее че боли
За всяка глътка въздух бих убила
Бих издълбала в стръмното следи
Към храм където двама ни да скрия...
А вътре ще запаля свещ
С молитва да останем малко луди
С нестихващ във дълбокото копнеж
Сърцето ни на който да се чуди...
А пътя ще е вечният ни зов
Към себе си и мислите във полет
Ще бъде конструиран от Любов
А името му просто ще е Порив...
Ще оцелеем докато горим
Във Вечност претворявайки следите
С живеене от смърт ще се спасим
Запазвайки в дихание мечтите...
11.10.2013г.
@Eli
***
