Две години...

Тъмно...

Ударите на мрака...
Вятър вее в прозореца...

После утро...

Пътувах... (към теб)... със 110 в час...
Неземна...
После...

Приятелка..
Море....

Скала и безвремие...

Викове(!)
Пак...
И пак.. 
Ехо и синева...

Снимка...
Слънце зад облак...
Изгряла...

Спомен...
Завръщане(!)

Сигурна(!)

Зад стените на жълтата къща!

Сгушена в ръцете му(!)

Ти?

Далече! В неверие!
И страх...

Силни криле!
Моите...

Простори!

И забрава(!)
Светло...
Вече(!)

Просто съумей да бъдеш щастлив!

Вече нищо не ни заплашва!

Обичай............ (ме)...........
Помъничко... 
Понякога...

16.03.2016г.

(2 години след...)

*****

Сила - Смелост...

"Да обичаш някого истински, ти дава сила.

Да бъдеш обичан от някого истински, ти дава смелост."

Лао Дзъ

снимка и цитат

Те Амо във ФБ

NOTE: Сега разбирам от къде идва силата ми. Не мога да мразя. Мога само и единствено да обичам. Понякога се чувствам като пълна глупачка, но с времето се научих да не очаквам еквивалентност. Обичам заради самата обич. Това чувство ми помага да усещам по-пълноценно себе си. Има дни, в които обичам и се чувствам голяма колкото една планина. Има други дни, в които обичам и се чувствам малка, колкото синапено зърно. Двата полюса на дъгата. Чувствам се и смела. Значи все пак и мен ме обичат. Далеч остана времето, когато мислех че не заслужавам любов щом живота ми отне мама. С времето подтиснах в себе си това дълбоко усещане за празнота. После се появиха моите момчета и ме изпълниха с благодарност. Негативните мисли и чувства бяха претъпени до нулево състояние. А днес? Днес просто ме е стиснало за гърлото едно очакване... За нея.... За нежността и... За обичта и... За всичко хубаво, което свързвах с нея и нейното присъствие в съществуването ми. Следващата седмица отивам при морето. Ще имам време пак да се разходя по нашия бряг. Там, където се чувствам най-близко до нея и където синевата на небето и водата се сливат в ритъм безкрайност. Там сякаш времето спира. Чакам я... Пак да ми нашепне. Въоръжила съм се с химикали и тетрадки и чакам... Земята спира да се върти и застива. В това време на годината се обръщам към себе си. И чертая планове. Тези, които трябва да знаят - узнават. Другите продължават да съществуват конвенционално. Искам да мълча и само да пиша стихове, като предходните две години. Но само времето ще покаже... Търпението случва чудеса, така бях писала в едно стихотворение преди време. Дали?

15.03.2016г.

Ели