Вярвай във мечтите...

 

 

Вярвай във мечтите….

 

Аз може би щях просто да си тръгна,

след мене да остане сноп тъга,

във мъничка звезда да се превърна,

над старата забравена дъга.

 

И просто да засветя там далече,

за нечия забравена душа,

а на Земята да ме няма вече,

да бъда част от друга синева.

 

Но Бог избра отново да ме има,

със трудности във крачка да вървя

и все така да бъда аз любима

за някого досбъдната в дъжда.

 

Не беше лесно. Стисках много зъби

и силата ми виждах да трепти,

отърсих се от старите заблуди,

пътеките затворих към преди.

 

А трудното тепърва предстояло,

ала от мен избликна светлина,

и с поглед към единното ни цяло

напред разперих своите крила.

 

Днес крача по-уверена, висока,

със вяра във съдбата, в любовта,

душата ми като река дълбока,

споделям като вятър на света.

 

И знам накрая пак ще се завърна

във свойта обетована земя,

във приказка животът ще превърна

със моята усмивка и гласа.

 

06.08.2021г.

Елица

 

Посветено на мен и равносметката

след преживяното на 06.08.2008г.

 

Честит рожден ден на мъничкото ми Бориси!

Продължавай да бъдеш вълшебството в нашия живот,

да ни учиш на търпение, вяра и безкрайна обич!

Благодарим ти, че ни избра за свое семейство!

 

 

***** 

Ти...

Ти…

              на Дани с много обич

Ти беше малък – зрънце тишина

в открехнатия ми насън прозорец,

превърза с трепет моята душа,

превърна се във моя добротворец.

Прегърнах те и вече куп лета,

със тебе крачим в общи коловози,

огрява с нежност твойта светлина,

сподиряна от звездни еднорози.

Научи ме на хиляди неща

и бавничко в безкрайното порасна,

в очите ти вълшебна синева,

със моята отдаденост се срасна.

Благодаря на Бог, че те родих,

че станах майка в земната реалност

и с тебе чудо цветно сътворих,

направих силна моята сакралност.

Аз знам ще сбъднеш своите мечти,

ще бъдеш наша гордост и утеха,

духът ти все нагоре ще лети –

по стълбата небесна на успеха.

02.01.2019г.

мама Ели

Честит 15ти рожден ден на нашето момченце Дани!

Да бъде здравичък, все такъв добър и всеотдаен батко

за Борисито и от сърце му пожелаваме

сбъдване на всички вълшебни мечти!
Обичаме те безкрайно, мило детенце! <3

Мама Ели, татко Жоро и Боби

*****

За доверието...

NOTE: Днес се видях с Дани. Минаха повече от два месеца от последната ни среща. Споделих и всичко, което ми се случи от края на януари до сега. Анализирахме ситуациите, помогна ми да намеря възможните отговори на много от преживяванията. Все още ми е тежко, но съм достатъчно силна да правя избори и да си ги отстоявам решенията. Когато една ситуация е патова, тя просто е патова и не ти остава нищо друго освен да се примириш и да продължиш напред по някакъв възможен път. Отдавна съм избрала да бъда преди всичко майка. В момента, в който взех решение да родя поне две деца. Сега ежедневно си нося последиците на това решение, но не се оплаквам. Вчера водихме Боби на един детски лекар тук, във Варна защото кашля лошо и вдига температура. Споделихме на лекарката за проблема с детенцето. Тя го прегледа и някак съпричастно отбеляза, че ни се била паднала много тежка карма. Аз продължавам да вярвам, че Бог изпраща точно толкова изпитания, колкото душата може да понесе – нито повече, нито по-малко.  С любовта е същото – изпитваш я и я получаваш в количества, които можеш да понесеш в битието си и които са достатъчни душата да стои в равновесие.  Дани се радва че съм си подредила световете, но останаха още въпроси за обсъждане. Оставихме ги за следващата седмица. Пак на преден план е въпроса за прошката. Минаха 9години, а аз все така не мога да си простя. И вътре в мен зее една празна дупка. Изпитвам болка към самата себе си. Сякаш съм предала самата себе си. Дали някой ден ще съумея да си простя?! Дани се опитва да ми влее увереност, но за сега не се получава. Може би трябва да мине още време. Дори да си простя, не мога да забравя..., а незабравата дълбае като свредел в душата ми, сочи ме с пръст и повтаря неистово – „Ти сгреши, предаде си принципите...” Само обичта, която изпитвам ме спасява. Сега ми е най-важно да пазя границите си и вярата, че като майка притежавам механизмите за най-добра помощ за детето. Имам цел, която преследвам. И от която няма да се откажа. Споделих на Дани и за проблема с рехабилитационния център и че ни принудиха да си тръгнем без какъвто и да било адекватен мотив... Още съм гневна, но няма да пусна жалба срещу М. Времето ще изясни нещата и ще постави всеки на мястото му. Не смятам повече да се включвам в инициативите им, онова пространство е изчерпано както за детето ми, така и за мен. Ще намерим други алтернативи на лечение.  Лошото е, че едно приятелство също е изчерпано. Тя така избра, а аз вече не желая да бъда толерантна към такова поведение и демонстрации... Въобще... Сложен и шарен живот. Едни идват, други си отиват. Само едно единствено чувство в душата ми остава непроменено. Любовта в посока безвремие. Къде съм?! В хисторито, при песните и мълчанието. На спокойствие от всичко и всички. Прегърнала съм само вярата ми и.... пътувам – напред, и напред, и напред...

24.03.2016г.

Ели