Преди зората…
Преди зората скитам вътре в теб,
превръщам се в прашинка и попивам
във мислите ти – вятърен ответ,
на мислите ми със които питам,
дали съм още твоя светлина,
жената синонимът на надежда,
с която преоткриваш радостта,
която във безкрая те отвежда.
Прегръщаш с нежност моята душа,
по устните ми сипеш кротки знаци
и вечно галиш моите крила –
типичен жест за пламъци близнаци.
Потъваш тихо в моите очи,
събуждаш се във равнина далечна
и винаги със първите лъчи
ти знаеш – обичта ни ще е вечна.
Две половинки на една съдба
и клетва от космичното начало,
завинаги със тебе ще блестя
във общото ни неделимо цяло.
11.06.2019г.
Елица
*****
NOTE: Вчера
се върнах към една стара кореспонденция, на едно старо вълшебно място и се
замислих дали съм още „силно и дъхаво вино“ и дали този, който ми даде тогава
това определение пие на моменти сам докато си мисли какво би било ако… „Before The
Dawn“ беше силен лайтмотив в разговора тогава… Днес пак се върнах към тези
преживявания, които са някак в унисон с шептящият зад стъклото дъжд и с един
вечен копнеж в душата…
Ели
