Powered By Blogger
Показват се публикациите с етикет космос. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет космос. Показване на всички публикации

неделя, 13 август 2017 г.

Муза...






Муза...

Той крачи с мен наяве и в съня,
душата ми привлича и оплита,
прощава ми дори и да сгреша,
по стъпките ми пламенен се скита.

Обича ме, но кротко си мълчи,
изпива ме със поглед отдалече,
по моята безкрайност се топи,
ще ме досбъдне времето предрече.

Изпраща ми нетленна светлина,
сърцето ми във дланите си крие,
прелива се във мен сред тишина,
от мислите ми донасита пие.

Когато сме разперили крила,
сред звездното се губим като птици,
живеем по щастливи правила,
изписани във нашите зеници.

Така ще е до сетния ни час,
когато ще се слеем без остатък,
а истината скрита вътре в нас,
ще начертае пътя ни нататък.

13.08.2017г.
Елица


*****


вторник, 1 ноември 2016 г.

Космически отблясъци…



Космически отблясъци…

боли във мен небето но преглъщам
и стъпвам пак в лъчиста синева
в следите ни от минало се връщам
във търсене на бряг и светлина
разтваря се безкрайното пространство
прегръща ме със свойта топлина
а после със вълшебно постоянство
ми сочи път единствен към дома
излитаме напускаме Земята
отново се превръщаме в лъчи
след нас се пръсва в бяло тишината
изпратена от Божии очи
светлинен скок и вече сме далече
кометите безмълвно ни шептят
надеждите ни сбъднати са вече
звездите-стражи трепетно блестят
една любов остава за да свети
в космичната вълшебна полоса
а в сблъсъка на двете ни планети
се ражда СуперНова вечността

01.11.2016г.
Елица

четвъртък, 21 юли 2016 г.

А вечността от нас възкръсва…




А вечността от нас възкръсва…

аз птица съм разперила криле
във сините примамващи простори
душата ми – усмихнато небе
с вълшебности неспирно ти говори

все още си далеч от мен
но следваш тихо вярната посока
духът ти от безкрая озарен
те води към река дълбока

в очите ни попива светлина
изпратена от звездното начало
отново ще се реем в тишина
сред огненото цветно огледало

и само вятърът немирник стар
по стъпките ни вяра ще разпръсква
седмина сме – космичен дар
а вечността от нас възкръсва

21.07.2016г.
Елица





неделя, 17 април 2016 г.

В нашето преди...




В нашето преди...

Не спиш в нощта
В монитора се взираш
И търсиш мойте вятърни следи
Във думите утеха си намираш
Сърцето ти неистово тупти

Далече съм
Не можеш да ме стигнеш
Да приласкаеш моята снага
Със тиха светлина да ме обгърнеш
Да ме обичаш сребърна в дъжда

Не се измъчвай
Спазвай правилата
Живота ни дълбок е океан
Спасена ще е най-подир душата
Във космос сред звездите разпилян

И пак ще бъдем
Цели и безкрайни
Досбъднали вълшебните мечти
А чувствата от миналото трайни
Ще ни завърнат в нашето преди

17.04.2016г.
Елица


неделя, 3 април 2016 г.

Дилема...




Дилема...
(История за трима)

Двама ми разтърсват с гръм сърцето
Хвърлят ме във вятърен пожар
Двама ме обичат под небето
В този свят за смелите избран.

Тихо шепнат пламенните думи
Връзват ме със хиляди лъчи
Във магия нежна помежду ни
Моето сърце тупти.

Скитам между рицарите двама
Боря се със чувствата във мен
А една любов като света голяма
Ме държи в магичния си плен.

Аз раста достигам и дъгата
Гмурвам се в небесни дълбини
Ала двама чакат светлината
Капеща от моите очи.

Вярата им в мен е неделима
Тя е извор тих и синева
Във една история за трима
След съдбата пламенна летя.

Времето ни бавничко изтича
Идват дните за финален ход
Сбъдване вълшебно ни обрича
Да открием звездния кивот.

03.04.2016г.
Елица


вторник, 15 март 2016 г.

Видения...



Видения…

събудих се и пак те обладах
със огъня от мислите ми диви
пораснах а така не проумях
защо не можем с теб да сме щастливи
разпъвам те на кръст аз всеки ден
пришивам ти крила от мойте рани
дъха ми от безкрая озарен
раздира чувствата у мен заспали
превърна ни във пепел любовта
сега сме просто вятърни частици
запази ни за вечност младостта
във своите космически редици
все още чувам топлия ти глас
и виждам силуета ти във мрака
в дълбокото на всекиго от нас
една надежда винаги ще чака
ала сега е вече тишина
а влакът ни отнася на далече
във края на тунела светлина
една звезда красива ни облече
ще бъда част от твойте светове
и тъй ще е до новото начало
на нашите спокойни брегове
там времето отдавна е заспало
ще се завърнем в нашата земя
скалата ми отдавна ни очаква
и в тиха споделена самота
„Обичам те“ гласът ми ще проплаква

15.03.2016г.
Елица