Крилато...

снимка

HighViewArt във ФБ

*****

Писано е...

"Това, което е писано да бъде, ще намери начин да се случи."

Триша Иърууд

Разбра ли? ;)

*****

Тихо, тихо, само слушай...

В тишината на нощта....... <3

NOTE: Тази песен съм я слушала в толкова много варианти и винаги ме вълнува... Дори и българския вариант е много добър, а клипа с ветрогенераторите на Калиакра ми е един от любимите...Песента е някак мечтателна. В тъмното създава усещане за уют и спокойствие. В такива моменти невидимия свят е толкова близо. На един дъх разстояние. Във въздуха се усеща нежността и така до последния акорд... Шепнещата китара разказва истории. Мислите се подреждат и отговорите сами те намират. Тази вечер на прибиране от работа по пътя видяхме дъга... Беше като странно цветно кълбо. Сякаш бе пътеводен знак... Пак гледах дълго полето. Само след месец природата ще започне да се събужда за нов живот. Вече чакам с нетърпение тези мигове... Може отново да се опитам да шофирам... Едва ли съм загубила тренинг. Тези неща не се забравят...Свободната мобилност ми липсва... Днес духаше силен вятър, иначе беше топличко. Обичам ветровитостите. Обичам и развените си коси. В такива моменти съм благодарна, че мога да чувствам. Разстоянията сякаш се стопяват и докосваш душата на другия по някакви невидими вятърни канали. Радвам се, че успях да отметна належащата работа, спазих сроковете, с Вилия празнувахме рождения ми ден отново, написах няколко стиха и си открих разни ценни нещица в мрежата.  Времето ме научи да се радвам на малките неща в съществуването си. В седмицата на любовта си мисля за моята любов. Ежедневно. По много. И ми става хубаво. Пак съм в някакво трепетно очакване. Пак прошепвам молитва всяка сутрин, когато очите ми срещнат просторите. И е лесно, и е трудно или просто е въпрос на свикване. А да – започнах да чета „Петдесет нюанса сиво”. За сега върви добре... Да видим каква ще бъде развръзката на втората и третата книга, които предстои да излязат филмирани съответно в началото на февруари 2017 и 2018 година. Сещам се колко бързо прочетох преди няколко години книгите от поредицата „Здрач”. Настроението ми за четене е подобно. А Вилия днес ми подари дървена четирилистна детелина. От Трявна. На нея пише За любов и късмет. Радвам се, че винаги получавам най-подходящите подаръци...Стига съм философствала. Нека китарата продължи да шепне...

11.02.2016г.

Ели

Пустинна земя... (текст)

Сафо

Пустинна земя

Тръгва си нощта, после още една

и еднакви отново са те, ти не си до мен.

Всяка нощ така няма да зaспя,

докато не видя поне твоето лице.

А деня завъртя колело от сънища

и съня за нея замъгли реалността.

Последната надежда ли си ти?

С дъждовни облаци ще дойдеш ли?

Ще носиш ли вода за моята пустинна земя?

Тръгва си нощта, после още една

и отново ще гледам навън, на яве и на сън.

Всяка нощ така няма да заспя,

докато не видя поне твоето лице.

А деня завъртя колело от сънища

и съня за нея замъгли реалността.

Последната надежда ли си ти?

С дъждовни облаци ще дойдеш ли?

Ще носиш ли вода за моята пустинна земя?

Последната надежда остани.

Със вятъра при мене се върни.

Без тебе тъжно е във моята пустинна земя. (х2)

*****