Отново…
Напукана ли е надеждата, кажи ми,
доизмълчи синхрона си със мен,
аз все те търся пламенно, любими,
във нощите и всеки следващ ден.
Превръщам се във птица и отлитам
от моето тъй сигурно гнездо
и вечно за посоката ти питам,
разстилайки по пътя си добро.
Отвръщат ми тревите и небето
и сочат твойто вятърно сърце,
петаче аз търкалям през полето
и се стремя към двете ти ръце.
Вървя в дъжда прегърнала дъгата,
под слънцето все скачам на въже,
на кръстопът пресрещам светлината,
усещам се неистово добре.
Дописваме история свещена
от други непознати светове,
душата ми магически нетленна
отдавна към безкрайното пое.
Тя ще достигне своята планета
защото любовта и е компас,
а свободата в минало отнета,
отново ще изгрее между нас.
16.05.2019г.
Елица
*****
