В нашето преди...

В нашето преди...

Не спиш в нощта

В монитора се взираш

И търсиш мойте вятърни следи

Във думите утеха си намираш

Сърцето ти неистово тупти

Далече съм

Не можеш да ме стигнеш

Да приласкаеш моята снага

Със тиха светлина да ме обгърнеш

Да ме обичаш сребърна в дъжда

Не се измъчвай

Спазвай правилата

Живота ни дълбок е океан

Спасена ще е най-подир душата

Във космос сред звездите разпилян

И пак ще бъдем

Цели и безкрайни

Досбъднали вълшебните мечти

А чувствата от миналото трайни

Ще ни завърнат в нашето преди

17.04.2016г.

Елица

Видения...

Видения…

събудих се и пак те обладах

със огъня от мислите ми диви

пораснах а така не проумях

защо не можем с теб да сме щастливи

разпъвам те на кръст аз всеки ден

пришивам ти крила от мойте рани

дъха ми от безкрая озарен

раздира чувствата у мен заспали

превърна ни във пепел любовта

сега сме просто вятърни частици

запази ни за вечност младостта

във своите космически редици

все още чувам топлия ти глас

и виждам силуета ти във мрака

в дълбокото на всекиго от нас

една надежда винаги ще чака

ала сега е вече тишина

а влакът ни отнася на далече

във края на тунела светлина

една звезда красива ни облече

ще бъда част от твойте светове

и тъй ще е до новото начало

на нашите спокойни брегове

там времето отдавна е заспало

ще се завърнем в нашата земя

скалата ми отдавна ни очаква

и в тиха споделена самота

„Обичам те“ гласът ми ще проплаква

15.03.2016г.

Елица