Когато атоми безбройни се разпадат…
мечтая за далечното море
за оня пясък златен и пречистен
за мигове в които съм небе
в магичен свят за смелите измислен
да ме завиваш с плаща от звезди
косите ми над теб докато падат
и влюбено да шепнеш до зори
когато атоми безбройни се разпадат
щастлива да е нашата земя
под стъпките ни утрото да пее
в мистична споделена тишина
най-истинското слънце да ни грее
мечтая да сме само аз и ти
първични и наситено кристални
от миналото вече не боли
досбъднати са мислите сакрални
17.11.2015г.
Елица
