Powered By Blogger
Показват се публикациите с етикет вървя. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет вървя. Показване на всички публикации

петък, 18 декември 2015 г.

Спящо слънце (Вървя)...



Спящо слънце….
(Вървя)

вървя в мъглата
стъпките се губят
а слънцето отново спи
сърцето ми прескача
до полуда
във търсене
на нашите звезди

а те трептят
далече във небето
огряват пътя ми
за стигане до теб
бездомно вие
като вълк полето
за бъдното приготвяйки
обет

по-силна съм
и вече спрях да плача
не те тъгувам
нито пък боля
прегърната приятелски
от здрача
аз недокосната от никого
вървя

и знам ще стигна
в нашите чертози
зад хиляди планети
и мечти
платила всички вятърни
налози
душата ми по-вечна
ще блести

18.12.2015г.
Елица
















                                                                                 *****


събота, 20 октомври 2012 г.

In My Heart....






*****

във моето сърце се скита
прекрасно нежен вятър от мечти
в  косите ми от звездното заплита
а по следите ми с копнеж шепти
по изгрева аз думи му дарявам
във залеза го срещам сред луни
по своя път нескрито оцелявам
надежда във душата ми трепти
във моето сърце е скрито
желание за обич и добро
и зная че ме пази дяволито
едно вълшебство бродещо само

@Eli



 

 *****

събота, 31 март 2012 г.

Изпитания по пътя....




* * * * *

на този път поредно изпитание
в среднощен вятър
и дъждовно утро
в съня прегърнала поредното
признание
във дните към реалността си
се завръщам....

и някъде зад ъгъл неочаквано
ще срещна знам
аз някой ден мечтите си
ще ги докосна
с връхчета на пръстите
в следите им
изгубила очите си....


Cosmic Love - Kitaro



*****

искам да крещя
но нещо в мен изгаря
нещо в мен се счупва
и мълчи
стена висока
мислите възпира
стопява ги във нощните
мъгли

ще ми прости ли времето
небето
и шепота в безименна река
че думите превърнати
във ехо
затворих зад невидима
врата

ще ме прегърне ли отново
вятър
роден във огън
и във светлина
дали на север
някъде в полята
ще скита пак след мене
радостта

все тъй вървя
и под звездите лунно
надежда в шепите си
тихичко държа
дори за малко
в страх да се изгубя
към бряг единствен път
ще извървя

неделя, 19 февруари 2012 г.

Обичам да ....






* * * * *

Обичам да вървя
по улици, когато
невидима оставам
за света и всеки
поглед на случайно
преминаващ да бъде
моя атом светлина,
внезапно появил се
във безкрая
и без следа у мене
отшумял.

Обичам да се сливам
със тълпата, когато
в утрото поемам
от дома и в търсене
на хиляди посоки
отново по утъпкан
път вървя, тогава
всичко цветно отминавам,
заключила душевния си
свят, навън единствено
усмивката оставям.

Обичам да препускам
през живота, като комета
звездна през нощта,
във шеметна, безкрайна
надпревара, мечтите си
преследвам, а мига
да изживявам пълноценно
се научих, след него
идва светлина, но може
и така да се получи -
отвъд да се събудя в утринта.

22.08.2009 ~