Предречено…
Изгрява слънцето и аз изчезвам,
превръщам се в назъбен мрак,
усмивката ми тъй безбрежна,
във теб оставя светъл знак.
Посипвам думи във следите,
пробождам те със острие,
далеч отново са мечтите,
търкулнати в едно поле.
И почваш пак – въртиш напразно
начупените колела,
опитваш да запазиш главно
обърканата си съдба.
Ала без мене ти си никой –
монета хвърлена в дъжда,
и вятър скиташ в тъжен сипей,
бездумна сянка във нощта.
В единство двамата гориме –
два края на един конец,
преплитаме се сред звездите
във песните на ням щурец.
Животът този път безкрайност
завинаги ще изплете,
отново ще държиш в омайност
две нежни слънчеви ръце.
И ще вървиме все нататък –
към стари извори, дъги,
доизплатили без остатък
погребани отвъд вини.
Накрая опростен ще бъдеш,
на мене всичко ще дължиш,
посятото не ще пожънеш,
със спомени ще се тешиш.
За друг е вече любовта ми,
но с теб отново ще летя,
записано е във кръвта ми –
троично силна ще блестя.
17.02.2020г.
Елица
******
