За кратко...

За кратко…

Да замълча, навярно тъй е редно,

да се заровя в пролетни листа,

да спра да пиша вятърно пригледно,

да те забравя твърдо да реша.

Удавих се във твоята смълчаност,

изплаках всички бисерни сълзи

и може би до най-дълбока старост,

аз все ще търся твоите следи.

Да си отида или да остана.

Да бъда сянка или да блестя.

Вселената отдавна е избрала,

без теб до мен по пътя да вървя.

Но любовта не иска да избира.

Тя вечно търси твоето сърце.

Магически пътечки все намира,

под синьото безоблачно небе.

Ще се смълча. Да, може би за кратко.

Камбаните ще чуя вътре в мен.

А после ще се върна на обратно

в душата ти, един прекрасен ден.

28.02.2019г.

Елица

Тъй чакана утеха…

Тъй чакана утеха…

Незнам за теб, но вътре в мен боли,

опъват небесата силни жици

и някак си неистово вали

от Божиите виждащи зеници.

Плачът е силен. Вее надалеч.

Прониква в костите ми и кръвта ми,

душата ми изопва като свещ,

проверка е свещена на духа ми.

Тъгувам те. Крилата ми горят.

По устните ми капе тишината.

Мечтите ми докрай ще се смалят,

но ще досбъднат, зная, светлината.

В незримото за мен се захвани,

следите следвай вятърно завойни,

във нощите безмерно ме люби,

в зори запушвай общите пробойни.

Ще оцелеем. Силни сме сега.

Платили сме цената на успеха.

Една любов е наша синева -

във бъдното тъй чакана утеха.

28.02.2019г.

Елица